Учени от американския щат Аляска установиха, че сензори, които засичат промени в атмосферното налягане, дължащи се на земни трусове, могат да получат данни за големи земетресения и експлозии, надхвърлящи максималните възможности на много сеизмометри.
Сензорите, които откриват нечути инфразвуци във въздуха, могат да подобрят предупрежденията за цунами и други спешни реакции, като същевременно намалят разходите.
Проучването на експертите от Геофизичния институт към университета на Аляска във Феърбанкс показва, че тези устройства могат да определят магнитуда на земетресенията по-точно от някои сеизмографи. Първоначалното предупреждение за цунами се базира само на предполагаемия магнитуд и местоположение.
Инфразвуковите сензори обикновено се използват за други цели като улавянето на минни експлозии или ядрени детонации. Те също така откриват свлачища, изригващи вулкани или метеори, навлизащи в земната атмосфера.
"Това, което направихме, е да използваме инфразвука за цел, за която всъщност не е предназначен", казва Кен Макферсън от Геофизичния институт в Аляска. "Установихме, че работи добре за осигуряване на пълни данни за силни земетресения".
Тези уреди за засичане на инфразвук обикновено се използват за несеизмични цели, сред които установяване на експлозии в минната индустрия или ядрени детонации. Те също така регистрират свлачища, изригващи вулкани или метеорити, навлизащи в земната атмосфера.
Сензорите регистрират промени в атмосферното налягане, причинени от инфразвукови вълни, чиято честота е по-ниска от тази, която хората могат да чуят.
Инфразвуковите сензори могат да регистрират пълния диапазон на движението на земната повърхност при трус, като улавят промените в атмосферното налягане, причинени от разместването на слоевете.
Сеизмографите пък засичат действителното движение на земната повърхност. Проблемът при тях е, че имат горна граница, което означава, че данните за някои големи земетресения, които надвишават този лимит, могат да липсват. Сеизмографите могат също да не успеят да засекат по-слабите трусове, ако епицентърът им е твърде близо до апарата.
Сеизмолозите могат да предотвратят тези пропуски включително с помощта на сензори за силно движение. Те нямат ограничения, когато става дума за силни трусове, но са по-скъпи и не са толкова точни при засичане на данните от по-слабите.
Инфразвуковите сензори са по-евтини и работят със същата скорост като сеизмографите. Това е особено важно при опасност от цунами. Националният център за предупреждения за цунами в САЩ разполага само с четири минути, за да изпрати известия в момента на възникване на трус.
Сензорите, които откриват нечути инфразвуци във въздуха, могат да подобрят предупрежденията за цунами и други спешни реакции, като същевременно намалят разходите.
Проучването на експертите от Геофизичния институт към университета на Аляска във Феърбанкс показва, че тези устройства могат да определят магнитуда на земетресенията по-точно от някои сеизмографи. Първоначалното предупреждение за цунами се базира само на предполагаемия магнитуд и местоположение.
Инфразвуковите сензори обикновено се използват за други цели като улавянето на минни експлозии или ядрени детонации. Те също така откриват свлачища, изригващи вулкани или метеори, навлизащи в земната атмосфера.
"Това, което направихме, е да използваме инфразвука за цел, за която всъщност не е предназначен", казва Кен Макферсън от Геофизичния институт в Аляска. "Установихме, че работи добре за осигуряване на пълни данни за силни земетресения".
Тези уреди за засичане на инфразвук обикновено се използват за несеизмични цели, сред които установяване на експлозии в минната индустрия или ядрени детонации. Те също така регистрират свлачища, изригващи вулкани или метеорити, навлизащи в земната атмосфера.
Сензорите регистрират промени в атмосферното налягане, причинени от инфразвукови вълни, чиято честота е по-ниска от тази, която хората могат да чуят.
Инфразвуковите сензори могат да регистрират пълния диапазон на движението на земната повърхност при трус, като улавят промените в атмосферното налягане, причинени от разместването на слоевете.
Сеизмографите пък засичат действителното движение на земната повърхност. Проблемът при тях е, че имат горна граница, което означава, че данните за някои големи земетресения, които надвишават този лимит, могат да липсват. Сеизмографите могат също да не успеят да засекат по-слабите трусове, ако епицентърът им е твърде близо до апарата.
Сеизмолозите могат да предотвратят тези пропуски включително с помощта на сензори за силно движение. Те нямат ограничения, когато става дума за силни трусове, но са по-скъпи и не са толкова точни при засичане на данните от по-слабите.
Инфразвуковите сензори са по-евтини и работят със същата скорост като сеизмографите. Това е особено важно при опасност от цунами. Националният център за предупреждения за цунами в САЩ разполага само с четири минути, за да изпрати известия в момента на възникване на трус.
