Новините, свързани с насилие, влияят на психическото здраве на децата, съобщи „Медикъл Експрес“. Снимки и видеозаписи по телевизията и в социалните мрежи, показващи жестоки сцени, независимо дали става въпрос за военни конфликти или улична стрелба, оказват силен негативен ефект.
В интервю пред изданието „СайЛайн“ д-р Робърт Гъруич – професор по психиатрия в медицинския център към университета „Дюк“, коментира как снимките и разказите за война и насилие засягат психическото здраве на децата. Забелязва се нарастване на случите на тревожност, страхове, депресия, а понякога и гняв.
Родителите трябва да дадат възможност на децата си да споделят какво са чули и да коригират внимателно дезинформацията, слуховете и неправилото тълкуване. Освен това децата трябва да бъдат питани за чувствата си. Понякога тийнейджърите просто вдигат рамене и казват „Добре съм“, обяснява д-р Гъруич.
Тогава родителите трябва да търсят различен подход. С тях може да се говори по следния начин: „Знаеш, че преди няколко седмици започна война между Израел и „Хамас“. Разкажи ми какво говорят за това твоите приятели“ или „Какво си чел в социалните мрежи за това?“ Така децата получават възможност да се дистанцират от родителите и може би ще имат повече желание да споделят.
Родителите трябва да знаят какви социални мрежи използват децата им и да са сигурни, че са подходящи за тях. В хода на порастването се очаква малко повече лично пространство. „Мисля, че е важно родителите да казват: „Знаеш ли какво чух от другите родители...“, казва д-р Гъруич. Понякога има снимки, които никой не би трябвало да вижда. Ако децата ги видят, те трябва да говорят с родителите си за това и да разберат, че видяното може да разстрои съня им и способността им да се концентрират.
В интервю пред изданието „СайЛайн“ д-р Робърт Гъруич – професор по психиатрия в медицинския център към университета „Дюк“, коментира как снимките и разказите за война и насилие засягат психическото здраве на децата. Забелязва се нарастване на случите на тревожност, страхове, депресия, а понякога и гняв.
Родителите трябва да дадат възможност на децата си да споделят какво са чули и да коригират внимателно дезинформацията, слуховете и неправилото тълкуване. Освен това децата трябва да бъдат питани за чувствата си. Понякога тийнейджърите просто вдигат рамене и казват „Добре съм“, обяснява д-р Гъруич.
Тогава родителите трябва да търсят различен подход. С тях може да се говори по следния начин: „Знаеш, че преди няколко седмици започна война между Израел и „Хамас“. Разкажи ми какво говорят за това твоите приятели“ или „Какво си чел в социалните мрежи за това?“ Така децата получават възможност да се дистанцират от родителите и може би ще имат повече желание да споделят.
Родителите трябва да знаят какви социални мрежи използват децата им и да са сигурни, че са подходящи за тях. В хода на порастването се очаква малко повече лично пространство. „Мисля, че е важно родителите да казват: „Знаеш ли какво чух от другите родители...“, казва д-р Гъруич. Понякога има снимки, които никой не би трябвало да вижда. Ако децата ги видят, те трябва да говорят с родителите си за това и да разберат, че видяното може да разстрои съня им и способността им да се концентрират.
