Изборът на лауреати за Нобеловата награда винаги е предизвиквал бурни дискусии в обществото. Ето едни от най-противоречивите моменти в тяхната история.
1. Създател на изкуствения тор... и химическото оръжие
Един от най-спорните носители на Нобеловата награда е Фриц Хабер. През 1918 г. той получава наградата по химия за изобретяването на метода за синтезиране на амоняка - откритие, имащо решаващо значение за производството на торове. Но Хабер също така е известен и като „баща на химическото оръжие" заради своята работа в областта на използването на отровния газ хлор по време на Първата световна война /1914-1918/.
2. Смъртоносно откритие
Друг германски учен, Ото Хан е бил удостоен с Нобел през 1945 г. за откриването на ядрения разпад. Въпреки че никога не е работил върху военното приложение на това откритие, то е довело до разработването на ядреното оръжие. Хан е получил наградата само няколко месеца, след като са били хвърлени атомните бомби над Хирошима и Нагасаки.
3. Забраненият пробив
Швейцарският химик Паул Мюлер е получил наградата за медицина през 1948 г. за откритието, че ДДТ може ефикасно да убива насекоми, разпространяващи такива болести като маларията. Използването на пестицида по онова време наистина е спасило милиони животи. Но по-късно еколозите започват да твърдят, че ДДТ представлява заплаха за човешкото здраве и вреди на природата. Днес неговото използване е забранено по целия свят.
4. Неудобната награда
Заради своята открита и косвена политическа окраска наградата за мир е най-противоречивата от всичките Нобелови награди. През 1935 г. германският пацифист Карл фон Осиецки я получава за разобличаването на тайното превъоръжаване на Германия. Самият Осиецки е бил в затвора по обвинение в измяна и възмутеният Хитлер е обвинил комитета в намеса във вътрешните дела на Германия.
5. Награда за /възможния/ мир
Решението да се присъди наградата за мир на американския държавен секретар Хенри Кисинджър и лидера на Северен Виетнам Ле Дък Тхо през 1973 г. е жестоко критикувано. Нобеловата награда трябва да стане символ на признанието на заслугите за прекратяването на огъня по време на Виетнамската война, но Ле Дък Тхо се отказва от нея. Войната във Виетнам продължава още две години.
6. Либертарианец и диктатор
Защитникът на свободния пазар Милтън Фридман - един от най-спорните носители на Нобеловата награда по икономика. Решението на комитета през 1976 г. предизвиква международни протести заради връзките на Фридман с чилийския диктатор генерал Аугусто Пиночет. Година по-рано Фридман наистина посещава Чили и критиците твърдят, че неговите идеи са вдъхновили режима, който е измъчвал и избил хиляди хора.
7. Напразни надежди
Наградата за мир, която през 1994 г. разделят палестинският лидер Ясер Арафат, израелските премиер Ицхак Рабин и външен министър Шимон Перес, е трябвало да послужи като допълнителен стимул за мирното разрешаване на конфликта в Близкия изток. Вместо това по-нататъшните преговори се провалиха, а Рабин беше убит от израелски националист година по-късно.
8. Ужасни мемоари
Правозащитничката Ригоберта Менчу, отстояваща правата на маите, получи наградата за мир през 1992 г. за „борба за социална справедливост". Впоследствие това решение предизвика много спорове, тъй като в нейните мемоари уж бяха открити фалшификации. Описаните от нея зверства по време на геноцида срещу коренните народи на Гватемала я направиха световноизвестна. Но мнозина са убедени, че тя все пак заслужава наградата.
9. Преждевременната награда
Когато през 2009 г. наградата за мир е присъдена на Барак Обама, мнозина бяха учудени, включително и самият „стопанин" на Белия дом. По това време той беше президент по-малко от година и получи наградата за „огромните усилия по укрепването на международната дипломация". Критиците и някои привърженици на Обама сметнаха, че тя е преждевременна и той я е получил, още преди да има шанса да предприеме конкретни стъпки.
10. Посмъртна награда
През 2011 г. Нобеловият комитет връчи наградата за медицина на Жул Хофман, Брус Бойтлер и Ралф Стайнман за тяхното откритие в областта на имунната система. Проблемът беше в това, че само няколко дни преди това Стайнман почина от рак. Според правилата наградата не се връчва посмъртно. Но въпреки всичко комитетът я присъди на Стайнман, обосновавайки се с това, че не е знаел за неговата смърт.
11. ... и „Най-великият пропуск"
Нобеловите награди предизвикват спорове не само заради това на кого са връчени, но и защо някой не я е получил. През 2006 г. членът на Нобеловия комитет Гейр Лундестад заяви, че „без съмнение, най-големият пропуск за цялата наша 106-годишна история е, че Махатма Ганди никога не получава Нобеловата награда за мир".
Източник: БГНЕС
