„Читателю, да предположим, че си идиот. И да предположим, че си член на Конгреса. О, повтарям се“.
Писателят Марк Твен, на когото принадлежи този цитат, може и да е живял преди повече от век, но Конгресът, за който говори, продължава да съществува и сега. Само след месец, на 8 ноември в САЩ предстоят избори тъкмо за него. Всъщност, за да сме точни, това са така наречените междинни избори – за по-голямата част от състава на Конгреса (американския парламент), за губернатори на щати, както и за някои други позиции на щатско и на местно ниво. И? „Какво ни интересува това?“, вероятно биха се запитали доста хора.
За мнозина българската политика е твърде далечна, а Америка и американската политика – още повече. Но въпреки това предстоящите избори в САЩ са важни и за нас, и би следвало да ни интересуват по две причини. Първата е, че, за добро или лошо – на всеки според собствените възгледи, Съединените щати са една от най-влиятелните държави. Действията на САЩ и политическите решения, които се взимат отвъд Океана, рефлектират върху всичко, което се случва по света – следователно, и върху нас тук. А втората причина е, че САЩ е президентска република и изборите сега, макар и за Конгрес и губернатори, на практика са още по-важни – те са публична генерална репетиция точно за президентския вот през 2024 г.
Странният механизъм
Ключът към отговора на въпроса защо парламентарният и губернаторски вот може да се окаже дори още по-важен от президентския, в една именно президентска република, се крие в особената механика на изборния процес в САЩ. В нея водещ е не математическият сбор – колко бюлетини в своя полза общо е получил кандидатът, а това откъде ги е получил.
Различните щати, спрямо това колко души е населението им, имат различна тежест и тя се измерва с така нар. електорални гласове. На щати с малко население (под 1 млн. души), каквито са Аляска, Делауеър и Уайоминг, се полагат само по 3 електорални гласа, а на Калифорния например, където живеят почти 37 млн. души, се полагат 54. Общо от цялата страна могат да бъдат получени 538 електорални гласа, но за спечелване на президентските избори са достатъчни 270. Щом е първи по резултат в битката вътре в конкретния щат, независимо с каква преднина пред съперника/иците си (дори с минимална), кандидатът автоматично получава всички електорални гласове, които се полагат на щата.
Залогът в предстоящите избори – всички 435 места в Камарата на представителите (долната камара на Конгреса), 35 от 100-те места в Сената (горната камара), гласуването за над 30 губернатори и няколко други вота, е отлична възможност да се видят настроенията в различните щати и да се предвиди как е по-вероятно да гласуват те след две години.
Крепостите на републиканците
За някои отсега има твърди прогнози, че на тези избори ще бъдат спечелени от „червените“, републиканците: Алабама, Аляска, Айова, Охайо, Южна Каролина и Южна Дакота. Без големи изненади, червен губернатор се очаква и в Тексас. Впрочем щатът, след актуализация, направена след най-новото преброяване на населението в САЩ (от 2020 г.) ще носи на спечелилия го кандидат вече 40 електорални гласа (с 2 повече от преди). Най-вероятно, както е традиционо за Тексас, и на изборите след две години електоралните гласове оттам ще бъдат в актива на републиканците. Но прогнозите са, че и Флорида – щат, който обикновено има ключово значение за развоя на президентския вот, ще продължи да има губернатор-републиканец. Предвижданията са, че и на сенаторския вот там може би именно републиканците ще вземат превес. На изборите след две години резултатите от Флорида ще са много важни, тъй като спечелването на щата ще носи 30 електорални гласа (с 1 повече от преди). И на двата последни избора щатът бе спечелен от републиканците, но с малка преднина (малко над 2% през 2020 и малко над 1% през 2016 г.). В случай, че републиканците доминират в тези щати отсега, дали това не е знак за победа през 2024 г. на най-вероятния техен претендент за президентския пост – Доналд Тръмп? Ако считаме сегашната картина за индикатор, то след две години само от тези щати републиканците биха взели 117 електорални гласа (солиден дял от нужните 270 за президентска победа).
Силите на демократите
Пенсилвания от друга страна – също значим щат, тъй като спечелването му на изборите след две години ще носи 19 електорални гласа (с 1 по-малко от преди) по прогноза по-скоро ще се затвърди като демократически. Там и сега има губернатор от „сините“, като се очаква негов колега, също демократ, да го наследи на поста. И макар че сенатският вот в щата е по-непредвидим, има подозрения, че и там демократическата партия ще вземе превес. Прогнозите са, че Мичиган – щат, който по новите квоти би дал в президентския вот 15 електорални гласа, на сегашните избори ще запази губернаторката си - демократка. А в Масачузец (който в президентски вот дава 11 гласа), изглежда, че демократите ще надвият за губернаторския пост над републиканците. Твърдо в синьо остават и Ню Йорк, и Калифорния – бастиони на демократите сега, а вероятно и на президентските избори след две години. Тогава, ако подкрепата оттам се запази, тези два щата биха донесли на спечелилия ги, съответно, 28 и 54 електорални гласа. А ако считаме настроенията във всички тези щати за предвестник на президентския вот през 2024 г., то демократическият най-вероятен кандидат за претендент Джо Байдън сумарно само от тях би могъл да разчита на общо 127 електорални гласа – също значителна част от нужните 270 за президентска победа.
И нека щатът бъде с теб
Прогнозите за това по-скоро „сини“ или по-скоро „червени“ ще бъдат на сегашните избори щати като Аризона и Джорджия са колебливи, а очакванията за тях по отношение на президентския вот след две години – съвсем непредсказуеми. Двата щата, даващи в президентски избори, съответно, 11 и 16 електорални гласа, се държаха непредвидимо и на предишните два вота за държавен глава. И Аризона, и Джорджия бяха спечелени от Байдън през 2020 г., но от Тръмп през 2016 г. И все с малка процентна преднина. А в щати като Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин, макар че на сегашните избори предпочитанията им изглеждат сравнително ясно видими, през последните два президентски вота победите все бяха на косъм.
На терена на състезанието за Капитолия и губернаторските офиси се провежда най-важната тренировка в състезанието за Белия дом. Настроенията във всеки щат, проследени отсега, може да са решаващи за развоя на събитията през 2024 г. В 300-милионна Америка, превес от 10 хиляди гласа (или по-малко) в правилния щат може да спечели победа в битката за президент. А недостигът им в неправилния щат може да я коства. Така, както се случи през 2016 г., когато републиканецът-бизнесмен Доналд Тръмп победи, защото беше получил подкрепа от правилните щати, които му осигуриха над 300 електорални гласа. И въпреки че тогавашната му опонентка, демократката и бивш държавен секретар на САЩ - Хилари Клинтън на национално ниво беше спечелила вота на близо 2,9 млн. души повече. Такива прецеденти, впрочем, са се случвали още няколко пъти в историята на страната – през 1824, 1876, 1888 и 2000 г.
Наклоняване на везните
Независимо дали са сигурни партийни бастиони, или ще се проявят като напълно непредсказуеми, волята на отделните щати със сигурност ще даде добър ориентир за посоката на изборите. А резултатите от тях сега пряко ще повлияят върху вота след две години. Засега демократите имат крехко мнозинство в долната камара на Конгреса, а републиканците имат още по-крехък превес (само с 2 места повече от демократите) в Сената.
Конфигурацията в Конгреса – в зависимост от това дали ще е в полза на демократите или на републиканците – може да подпомогне или да спъне кандидатите за Белия дом. Може да помогне на Байдън, критикуван заради някои свои политики и заради подозренията дали е в подходящото за президент физическо и ментално здраве, да победи за втори пореден път Доналд Тръмп. Или да помогне на Тръмп – любимец и враг на социалните мрежи, и може би най-противоречивия президент на САЩ, да обърне статистиката на историята, в която, въпреки опитите на мнозина, само един президент (Гроувър Кливланд през 1884 и 1892 г.) е успял да спечели втори мандат, непоследователно след първия.
На 20 януари 2021 г., датата на инаугурацията си Джо Байдън се превърна в най-възрастния човек, който встъпва в длъжност като президент на САЩ – на 78 години и 71 дена. Който и от двамата (Байдън или Тръмп) да спечели следващия президентски вот, то към датата на клетвата си (20 януари 2025 г.) ще подобри рекорда – 82 години и 71 дена за Байдън или 78 години и 220 дена за Тръмп. И който и от двамата да спечели след две години, двубоят тече още сега.
Писателят Марк Твен, на когото принадлежи този цитат, може и да е живял преди повече от век, но Конгресът, за който говори, продължава да съществува и сега. Само след месец, на 8 ноември в САЩ предстоят избори тъкмо за него. Всъщност, за да сме точни, това са така наречените междинни избори – за по-голямата част от състава на Конгреса (американския парламент), за губернатори на щати, както и за някои други позиции на щатско и на местно ниво. И? „Какво ни интересува това?“, вероятно биха се запитали доста хора.
За мнозина българската политика е твърде далечна, а Америка и американската политика – още повече. Но въпреки това предстоящите избори в САЩ са важни и за нас, и би следвало да ни интересуват по две причини. Първата е, че, за добро или лошо – на всеки според собствените възгледи, Съединените щати са една от най-влиятелните държави. Действията на САЩ и политическите решения, които се взимат отвъд Океана, рефлектират върху всичко, което се случва по света – следователно, и върху нас тук. А втората причина е, че САЩ е президентска република и изборите сега, макар и за Конгрес и губернатори, на практика са още по-важни – те са публична генерална репетиция точно за президентския вот през 2024 г.
Странният механизъм
Ключът към отговора на въпроса защо парламентарният и губернаторски вот може да се окаже дори още по-важен от президентския, в една именно президентска република, се крие в особената механика на изборния процес в САЩ. В нея водещ е не математическият сбор – колко бюлетини в своя полза общо е получил кандидатът, а това откъде ги е получил.
Различните щати, спрямо това колко души е населението им, имат различна тежест и тя се измерва с така нар. електорални гласове. На щати с малко население (под 1 млн. души), каквито са Аляска, Делауеър и Уайоминг, се полагат само по 3 електорални гласа, а на Калифорния например, където живеят почти 37 млн. души, се полагат 54. Общо от цялата страна могат да бъдат получени 538 електорални гласа, но за спечелване на президентските избори са достатъчни 270. Щом е първи по резултат в битката вътре в конкретния щат, независимо с каква преднина пред съперника/иците си (дори с минимална), кандидатът автоматично получава всички електорални гласове, които се полагат на щата.
Залогът в предстоящите избори – всички 435 места в Камарата на представителите (долната камара на Конгреса), 35 от 100-те места в Сената (горната камара), гласуването за над 30 губернатори и няколко други вота, е отлична възможност да се видят настроенията в различните щати и да се предвиди как е по-вероятно да гласуват те след две години.
Крепостите на републиканците
За някои отсега има твърди прогнози, че на тези избори ще бъдат спечелени от „червените“, републиканците: Алабама, Аляска, Айова, Охайо, Южна Каролина и Южна Дакота. Без големи изненади, червен губернатор се очаква и в Тексас. Впрочем щатът, след актуализация, направена след най-новото преброяване на населението в САЩ (от 2020 г.) ще носи на спечелилия го кандидат вече 40 електорални гласа (с 2 повече от преди). Най-вероятно, както е традиционо за Тексас, и на изборите след две години електоралните гласове оттам ще бъдат в актива на републиканците. Но прогнозите са, че и Флорида – щат, който обикновено има ключово значение за развоя на президентския вот, ще продължи да има губернатор-републиканец. Предвижданията са, че и на сенаторския вот там може би именно републиканците ще вземат превес. На изборите след две години резултатите от Флорида ще са много важни, тъй като спечелването на щата ще носи 30 електорални гласа (с 1 повече от преди). И на двата последни избора щатът бе спечелен от републиканците, но с малка преднина (малко над 2% през 2020 и малко над 1% през 2016 г.). В случай, че републиканците доминират в тези щати отсега, дали това не е знак за победа през 2024 г. на най-вероятния техен претендент за президентския пост – Доналд Тръмп? Ако считаме сегашната картина за индикатор, то след две години само от тези щати републиканците биха взели 117 електорални гласа (солиден дял от нужните 270 за президентска победа).
Силите на демократите
Пенсилвания от друга страна – също значим щат, тъй като спечелването му на изборите след две години ще носи 19 електорални гласа (с 1 по-малко от преди) по прогноза по-скоро ще се затвърди като демократически. Там и сега има губернатор от „сините“, като се очаква негов колега, също демократ, да го наследи на поста. И макар че сенатският вот в щата е по-непредвидим, има подозрения, че и там демократическата партия ще вземе превес. Прогнозите са, че Мичиган – щат, който по новите квоти би дал в президентския вот 15 електорални гласа, на сегашните избори ще запази губернаторката си - демократка. А в Масачузец (който в президентски вот дава 11 гласа), изглежда, че демократите ще надвият за губернаторския пост над републиканците. Твърдо в синьо остават и Ню Йорк, и Калифорния – бастиони на демократите сега, а вероятно и на президентските избори след две години. Тогава, ако подкрепата оттам се запази, тези два щата биха донесли на спечелилия ги, съответно, 28 и 54 електорални гласа. А ако считаме настроенията във всички тези щати за предвестник на президентския вот през 2024 г., то демократическият най-вероятен кандидат за претендент Джо Байдън сумарно само от тях би могъл да разчита на общо 127 електорални гласа – също значителна част от нужните 270 за президентска победа.
И нека щатът бъде с теб
Прогнозите за това по-скоро „сини“ или по-скоро „червени“ ще бъдат на сегашните избори щати като Аризона и Джорджия са колебливи, а очакванията за тях по отношение на президентския вот след две години – съвсем непредсказуеми. Двата щата, даващи в президентски избори, съответно, 11 и 16 електорални гласа, се държаха непредвидимо и на предишните два вота за държавен глава. И Аризона, и Джорджия бяха спечелени от Байдън през 2020 г., но от Тръмп през 2016 г. И все с малка процентна преднина. А в щати като Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин, макар че на сегашните избори предпочитанията им изглеждат сравнително ясно видими, през последните два президентски вота победите все бяха на косъм.
На терена на състезанието за Капитолия и губернаторските офиси се провежда най-важната тренировка в състезанието за Белия дом. Настроенията във всеки щат, проследени отсега, може да са решаващи за развоя на събитията през 2024 г. В 300-милионна Америка, превес от 10 хиляди гласа (или по-малко) в правилния щат може да спечели победа в битката за президент. А недостигът им в неправилния щат може да я коства. Така, както се случи през 2016 г., когато републиканецът-бизнесмен Доналд Тръмп победи, защото беше получил подкрепа от правилните щати, които му осигуриха над 300 електорални гласа. И въпреки че тогавашната му опонентка, демократката и бивш държавен секретар на САЩ - Хилари Клинтън на национално ниво беше спечелила вота на близо 2,9 млн. души повече. Такива прецеденти, впрочем, са се случвали още няколко пъти в историята на страната – през 1824, 1876, 1888 и 2000 г.
Наклоняване на везните
Независимо дали са сигурни партийни бастиони, или ще се проявят като напълно непредсказуеми, волята на отделните щати със сигурност ще даде добър ориентир за посоката на изборите. А резултатите от тях сега пряко ще повлияят върху вота след две години. Засега демократите имат крехко мнозинство в долната камара на Конгреса, а републиканците имат още по-крехък превес (само с 2 места повече от демократите) в Сената.
Конфигурацията в Конгреса – в зависимост от това дали ще е в полза на демократите или на републиканците – може да подпомогне или да спъне кандидатите за Белия дом. Може да помогне на Байдън, критикуван заради някои свои политики и заради подозренията дали е в подходящото за президент физическо и ментално здраве, да победи за втори пореден път Доналд Тръмп. Или да помогне на Тръмп – любимец и враг на социалните мрежи, и може би най-противоречивия президент на САЩ, да обърне статистиката на историята, в която, въпреки опитите на мнозина, само един президент (Гроувър Кливланд през 1884 и 1892 г.) е успял да спечели втори мандат, непоследователно след първия.
На 20 януари 2021 г., датата на инаугурацията си Джо Байдън се превърна в най-възрастния човек, който встъпва в длъжност като президент на САЩ – на 78 години и 71 дена. Който и от двамата (Байдън или Тръмп) да спечели следващия президентски вот, то към датата на клетвата си (20 януари 2025 г.) ще подобри рекорда – 82 години и 71 дена за Байдън или 78 години и 220 дена за Тръмп. И който и от двамата да спечели след две години, двубоят тече още сега.
