Американски астрономи изучиха химическия състав на най-близкия квазиспътник на Земята 2016 HO3 и установиха, че той е отломък от Луната, съобщи ТАСС.
Това обяснява близостта му до нашата планета и необичайната стабилност на орбитата му.
Според изчисленията на учените от университета на Аризона, квазиспътникът е попаднал в сегашния си регион на околоземното пространство преди около 500 години и ще излезе от него след около 300 години.
Освен Луната около Земята се въртят или в недалечно минало са се въртели пет така наречени квазиспътника. Те са малки небесни тела, които временно са били уловени от гравитацията на нашата планета или я следват в съседна орбита. Това са астероидите 2003 YN107, 2004 GU9, 2001 GO2, 2002 AA29 и 2016 HO3. Последният обект е най-близкият и най-стабилен. Той беше открит през 2016 г. от специалисти от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА и представлява малък астероид с няколко десетки метра диаметър, който съпътства нашата планета от поне сто години.
Проф. Рену Малхотра и нейните колеги са се опитали да направят подробни снимки на този обект и да проучат неговия минерален и химичен състав. Такива измервания са трудни, защото 2016 HO3, въпреки близостта си до Земята, става видим за наземни телескопи само за няколко дни през април всяка година.
Преди четири години американски астрономи извършиха първите подобни измервания с помощта на оптични телескопи LBT и LDT. Те неочаквано показаха, че материята на 2016 HO3 не се различава в своя спектър от пробите от лунни скали, събрани от астронавти на мисиите "Аполо".
Последвалите наблюдения потвърдиха първите резултати.
Това обяснява близостта му до нашата планета и необичайната стабилност на орбитата му.
Според изчисленията на учените от университета на Аризона, квазиспътникът е попаднал в сегашния си регион на околоземното пространство преди около 500 години и ще излезе от него след около 300 години.
Освен Луната около Земята се въртят или в недалечно минало са се въртели пет така наречени квазиспътника. Те са малки небесни тела, които временно са били уловени от гравитацията на нашата планета или я следват в съседна орбита. Това са астероидите 2003 YN107, 2004 GU9, 2001 GO2, 2002 AA29 и 2016 HO3. Последният обект е най-близкият и най-стабилен. Той беше открит през 2016 г. от специалисти от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА и представлява малък астероид с няколко десетки метра диаметър, който съпътства нашата планета от поне сто години.
Проф. Рену Малхотра и нейните колеги са се опитали да направят подробни снимки на този обект и да проучат неговия минерален и химичен състав. Такива измервания са трудни, защото 2016 HO3, въпреки близостта си до Земята, става видим за наземни телескопи само за няколко дни през април всяка година.
Преди четири години американски астрономи извършиха първите подобни измервания с помощта на оптични телескопи LBT и LDT. Те неочаквано показаха, че материята на 2016 HO3 не се различава в своя спектър от пробите от лунни скали, събрани от астронавти на мисиите "Аполо".
Последвалите наблюдения потвърдиха първите резултати.
