Непал стана поредната южноазиатска държава, чието правителство бе свалено, след като демонстранти – главно млади хора от поколението Z – изразиха недоволството си под формата на кървави протести.
Сцените на подпалени правителствени сгради в Непал напомнят за революциите в Шри Ланка (2022 г.) и Бангладеш (2024 г.), когато местното население щурмува дворците на своите лидери.
Водена от поколението Z, така наречената „Южноазиатска пролет“ се разпространи в Индонезия, Филипините и Тимор-Лесте.
Политическата обстановка в Непал винаги е била неспокойна. През последните 25 години страната преживя убийството на 9 членове на кралското семейство, маоистко въстание и революция, която свали вековната авторитарна монархия. Въпреки че Непал стана демократична република през 2008 г., политическата нестабилност продължи с 14 правителства за 17 години. Местното население се умори от корупция, възприемайки властта като постановка, режисирана от безскрупулен политически елит.
В началото на септември младите непалци започнаха тренда Nepo Kids (“Децата на непотизма”), който цели да изобличи охолния начин на живот на наследниците на влиятелни политически фигури. Подобен тренд (Nepo Baby - “Бебетата на непотизма”) бе създаден и във Филипините.
Най-малко 16 загинали в Непал при протест срещу блокирането на социалните мрежи
Повратната точка беше решението на непалското правителство да забрани 26 социални мрежи, включително Facebook и YouTube. Забраната бе въведена на 4 септември и предизвика гняв сред 30-милионното население на страната, 56% от което се състои от хора под 30 години. На 8 септември десетки хиляди се включиха в т.нар. протести на поколението Z.
Демонстрантите влязоха в сблъсъци с полицията и силите за сигурност, които използваха водни оръдия и сълзотворен газ. Стигна се и до опити за въоръжено потушаване на протеста, като в първия ден на размирици живота си загубиха 19 души – 14 от тях под 28-годишна възраст.
Въпреки че забраната бе вдигната, на 9 септември протестите се разраснаха заради убийствата от предния ден. Сградата на парламента в Непал беше подпалена, атакувани бяха правителствени здания и домове на политици, като някои от тях бяха открити и нападнати от тълпата. Същия ден премиерът К. П. Шарма Оли подаде оставка. В рамките на двата дни загинаха 73 души. В късните часове на 9 септември обстановката се успокои, което провокира властите да започнат преговори с представители на младежкото движение.
Демонстранти запалиха сградата на парламента в столицата на Непал
Активистите използваха платформата Discord, за да обсъдят следващите си стъпки, и решиха да подкрепят бившата председателка на Върховния съд Сушила Карки, която публично изрази солидарност с протестите, за временен министър-председател. 73-годишната Карки положи клетва на 12 септември и насрочи нови избори за март 2026 г.
Сцените от Непал напомняха на тези от Шри Ланка през 2022 г., когато могъщото семейство Раджапакса бе свалено от власт след щурм на президентския дворец, и на Бангладеш през 2024 г., когато протестиращи свалиха дългогодишния премиер Шейх Хасина. Разбира се, между събитията има разлики: в Шри Ланка размириците бяха породени от неефективните мерки за справяне с икономическата криза, а в Бангладеш студентите протестираха срещу системата за квоти в държавната администрация.
Общото е, че в и трите случая протестите се коренят в недоволството от системната корупция, липсата на икономически възможности и лошото управление.
Последиците след безредиците в Бангладеш и Непал също си приличат. Младежките движения на двете държави издигнаха за лидери хора, които са всичко друго, но не и млади – 73-годишната Сушила Карки в Непал и 84-годишният икономист Мохамад Юнус в Бангладеш. Това показва, че движения без партийна структура изпитват трудности след свалянето на правителство и в краткосрочен план се обръщат към по-възрастни фигури, които не са участвали активно в политическия живот.
Следващите избори са шанс за политическа и поколенческа промяна. Пример за това е Шри Ланка, където партиите на статуквото загубиха изборите през 2024 г., а Анура Кумара Дисанаяке стана първият президент, избран от трета политическа сила.
Движена от поколението Z, т.нар. „Южноазиатска пролет“ се разпространи. В тази напрегната обстановка не е изненада, че правителствата на Индонезия и Тимор-Лесте отстъпиха пред част от исканията на протестиращите, а във Филипините президентът Фердинанд Маркос-младши – син на печално известен корумпиран диктатор – се опита да се присъедини към недоволството.
Инструмент за мобилизация, организация и вдъхновение, социалните мрежи са в основата на „Южноазиатска пролет“. Те изиграха ключова роля в Панарабската революция и протестите в Бразилия (2013 г.), Турция (2013 г.), Хонконг (2014 г.) и Тайланд (2014 г.).
