Време е за жена генерален секретар на ООН, каза генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова в интервю за Асошиейтед прес. Агенцията публикува материала си по темата под заглавие "Българка като първата жена начело на ООН?".
62-годишната Ирина Бокова вече е първата жена и източноевропейка начело на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), припомня АП. Тя бе номинирана за генерален секретар на световната организация от българското правителство.
Ирина Бокова не е обявила, че ще се кандидатира за най-високия пост в ООН, но определено и не слага точка на слуховете, отбелязва Асошиейтед прес.
Сега, българката каза за първи път в това интервю, дадено в централата на ЮНЕСКО в Париж, че Бан Ки-мун трябва да бъде наследен като генерален секретар на световната организация от жена.
"Време е жена да стане генерален секретар (на ООН). Определено", заяви Ирина Бокова.
Вторият мандат на Бан изтича през 2016 г. АП припомня, че българката е известна с борбата си за равноправие на жените. Сега тя пледира, че кампанията по този въпрос трябва да се пренесе и в самата ООН.
"Мисля, че е налице разбиране от страна на правителствата и неправителствените организации" да имаме жена за шеф на световната организация, каза Бокова. Тя обаче не посочи потенциални кандидатури.
Определено има импулс за избиране на жена за генерален секретар на ООН за първи път в близо 70-годишната история на организацията, отбелязва АП.
Друг коз в полза на Бокова е негласната традиция на ротация на регионите при този избор: Източна Европа не е получавала поста никога досега.
Ето защо някои смятат, че българката, която отговаря и на двете условия, има повече от добри шансове да стане през 2016 г. деветият генерален секретар на ООН, посочва Асошиейтед прес. Налице обаче е мощно лобиране в полза и на други потенциални кандидати, сред които две жени - президентът на Литва Далия Грибаускайте и българският еврокомисар Кристалина Георгиева. Други възможни претенденти са бившият словенски президент Данило Тюрк и словакът Ян Кубиш, специален пратеник на ООН в Афганистан.
Споменава се и името на бившия новозеландски премиер Хелън Кларк, която оглавява в момента Програмата на ООН за развитие. "(Изборът на нов генерален секретар) ще е след две години, но не е прекалено рано да се говори за кандидати, при условие че вече така и така се разпространяват много добре информирани предположения", коментира Едуард Мортимър, който е писал речите на бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан.
За да спечели, даден кандидат се нуждае не само от широка подкрепа сред 193-те страни членки на световната организация, но и е необходимо да бъде приемлив за петте държави постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН с право на вето. Ако наистина е източноевропеец, той или тя трябва да е приемлив/а по-специално за Русия и за нейния близък съюзник Китай, отбелязва АП.
Според американската агенция това също може да е предимство за Бокова. Тя е учила в Москва и говори свободно руски език. И направи тази година китайската първа дама, Пън Лиюан, специален пратеник на ЮНЕСКО за напредъка на образованието на момичетата и жените. Съпругът на Пън, Си Цзинпин, пък стана първият китайски президент, посетил централата на ЮНЕСКО във френската столица. Бокова освен това бе предпочетеният от Съединените щати кандидат за генерален директор на агенцията на ООН за култура пред египтянина Фарук Хосни през 2009 г.
"Ако американците и руснаците харесват (Бокова) и при условие че тя е жена и източноевропейка, това са важни предимства", казва Мортимър. Според него българката "има доста добри шансове".
Бокова каза в интервюто, че за нея е голяма чест, че е била номинирана от българското правителство за генерален секретар на ООН. В момента обаче съм се съсредоточила твърде много върху ЮНЕСКО, за да имам време за нещо друго, увери тя.
През последните месеци обаче Бокова действа все повече като политически лидер, отбелязва АП. Тя "нагази" наскоро в геополитиката, като посети конфликтни зони в Ирак и се готви за посредническа роля в сирийския конфликт.
Накрая агенцията посочва, че представянето на Ирина Бокова обаче далеч не е безпроблемно. Тя вече оглавяваше ЮНЕСКО, когато през 2011 г. държавата Палестина бе приета за член на организацията. Случаят бе финансово бедствие за ЮНЕСКО, тъй като Съединените щати, които осигуряваха близо една четвърт от нейния бюджет, спряха да я финансират.
Източник: БТА
