Сценарий на филм за кражба на антики от древен йордански град предизвика възмущение заради представянето в него на исторически еврейски връзки с Йордания, което постави под светлината на прожекторите неукрепналия мир със съседен Израел и накара правителството да спре заснемането на филма.
Филмът, чието заглавие е "Джабер", а сценарият е по едноименна книга, разказва историята на момче от Йордания, което открива в древния град Петра камък с надпис на иврит. Той замисля да го продаде на този, който предложи най-висока цена, но заинтересовани страни в Израел научават за находката и пращат след момчето руска организирана престъпна група, която да прибере камъка на всяка цена.
Опоненти на филма казват, че дори самото обсъждане на историческо еврейско присъствие в Йордания може да отвори вратата за израелски териториални претенции към хашемитското кралство. Те се позовават на претенциите на Израел към Западния бряг и Източен Ерусалим - завзети с война територии, към които се стремят палестинците - за които Израел казва, че се коренят в хилядолетни еврейски връзки, подкрепяни от археологическите находки.
От какво бягат дубайските принцеси?
Макар и такъв сценарий да е малко вероятен по отношение на Йордания, това безпокойство отразява враждебността на йорданците към Израел въпреки мирното споразумение между двете страни от 1994 г.
"Всяко споменаване за еврейска история в Йордания може да доведе до политически претенции", каза Али Елаян, който бил избран да играе ролята на йордански полицай във филма, но отказал поради несъгласие със сюжета. "Точно това се случи в Палестина", заяви той.
През войната в Близкия изток от 1967 г. Израел завзема Западния бряг и Източен Ерусалим, които тогава са под йордански контрол. Подтиквани от религиозните евреи, надяващи се да възстановят еврейското присъствие в библейските земи на Израел, поредица израелски правителства издигат селища в тези територии, които според много хора са пречка за създаване на жизнеспособна палестинска държава. Палестинците искат Западния бряг за своята бъдеща държава, наред с Източен Ерусалим и ивицата Газа.
Какво се знае за арабските монарси?
Израелското министерство на външните работи отказа да коментира споровете около филма.
Макар и да има изобилие от археологически доказателства за еврейско присъствие в Йордания, само малочислена крайнодясна група от израелското общество иска и двата бряга на р. Йордан да бъдат част от Израел. Огромно мнозинство сред израелците не претендира за йордански земи и цени високо мирното споразумение.
Обикновените йорданци - мнозина от които са палестински бежанци или са свързани по някакъв начин с палестинците - гледат враждебно на Израел.
Снимките на филма се очакваше да започнат този месец, но актьорите започнаха да се отказват от участие заради сценария и да изразяват публично критичното си отношение в социалните мрежи, което предизвика възмущение в обществото. Заради формиралото се обществено мнение срещу филма правителството поиска от режисьора Мухидин Кандур да спре заснемането, докато специална комисия проучи сценария и издаде препоръки за него. Не е ясно колко време ще отнеме това.
След две години замразяване на връзките: Йордания назначи нов посланик в Катар
Пред Асошиейтед прес Кандур заяви, че във филма няма никакъв политически подтекст. Той отхвърли критиките, че кинопродукцията представлява покана за израелски териториални претенции.
"През историческите земи на Йордания са преминали много цивилизации. Няма как сега те да се върнат и да предявят претенции към отделни части от страната, защото, виждате ли, някога в миналото те са били тук", каза той. "Този аргумент на някои хора срещу филма е просто наивен и дори детински", добави Кандур.
Но опонентите продължават да се отнасят скептично.
"Не сме против евреите като хора, а сме против Израел като окупационна сила, която използва религията, за да отнема земите на другите", каза Сари Асаад, бивш ръководител на Асоциацията на йорданските актьори, който се противопостави на филма и дори лобираше за осуетяването му.
Най-интересните археологически открития през 2018 г. (СНИМКИ)
Израелските националисти изтъкват библейската история и археологическите находки, за да подкрепят претенциите си към Западния бряг, територия, смятана от Израел за "спорна" и чиято съдба трябва да бъде решена на мирни преговори. Палестинците обвиняват Израел, че използва Библията и пренебрегва връзките на други религии с региона, за да заграбва земя. Израел от своя страна обвинява палестинците, че отричат връзка на евреите с региона, за да подсилят своите претенции.
Предизвиканите от филма страхове бяха подхранени още повече този месец, след като се появи видео, на което еврейски туристи се молят в храм край Петра. За него се твърди, че там е погребан Аарон, братът на Мойсей. След разпространението на видеокадрите йорданските власти затвориха района и наредиха разследване на случая, както съобщи официалната йорданска осведомителна агенция ПЕТРА.
Сблъсъците между мюсюлманските поклонници и израелската полиция в края на миналата седмица на важно както за евреите, така и за мюсюлманите свещено място в Ерусалим само засилиха критиките към филма. Това свещено място, което се намира в Източен Ерусалим и е наричано от евреите Храмовия хълм, а от мюсюлманите Благородното светилище, е администрирано от ислямска фондация под йорданска опека.
"В Йордания правителството и народът не са доволни от отношенията с Израел на редица равнища", каза Дауд Кутаб, анализатор от Аман. "Обикновено йорданските власти опитват да успокоят напрежението, но този път те не го направиха", добави той.
Филмът, чието заглавие е "Джабер", а сценарият е по едноименна книга, разказва историята на момче от Йордания, което открива в древния град Петра камък с надпис на иврит. Той замисля да го продаде на този, който предложи най-висока цена, но заинтересовани страни в Израел научават за находката и пращат след момчето руска организирана престъпна група, която да прибере камъка на всяка цена.
Опоненти на филма казват, че дори самото обсъждане на историческо еврейско присъствие в Йордания може да отвори вратата за израелски териториални претенции към хашемитското кралство. Те се позовават на претенциите на Израел към Западния бряг и Източен Ерусалим - завзети с война територии, към които се стремят палестинците - за които Израел казва, че се коренят в хилядолетни еврейски връзки, подкрепяни от археологическите находки.
От какво бягат дубайските принцеси?
Макар и такъв сценарий да е малко вероятен по отношение на Йордания, това безпокойство отразява враждебността на йорданците към Израел въпреки мирното споразумение между двете страни от 1994 г.
"Всяко споменаване за еврейска история в Йордания може да доведе до политически претенции", каза Али Елаян, който бил избран да играе ролята на йордански полицай във филма, но отказал поради несъгласие със сюжета. "Точно това се случи в Палестина", заяви той.
През войната в Близкия изток от 1967 г. Израел завзема Западния бряг и Източен Ерусалим, които тогава са под йордански контрол. Подтиквани от религиозните евреи, надяващи се да възстановят еврейското присъствие в библейските земи на Израел, поредица израелски правителства издигат селища в тези територии, които според много хора са пречка за създаване на жизнеспособна палестинска държава. Палестинците искат Западния бряг за своята бъдеща държава, наред с Източен Ерусалим и ивицата Газа.
Какво се знае за арабските монарси?
Израелското министерство на външните работи отказа да коментира споровете около филма.
Макар и да има изобилие от археологически доказателства за еврейско присъствие в Йордания, само малочислена крайнодясна група от израелското общество иска и двата бряга на р. Йордан да бъдат част от Израел. Огромно мнозинство сред израелците не претендира за йордански земи и цени високо мирното споразумение.
Обикновените йорданци - мнозина от които са палестински бежанци или са свързани по някакъв начин с палестинците - гледат враждебно на Израел.
Снимките на филма се очакваше да започнат този месец, но актьорите започнаха да се отказват от участие заради сценария и да изразяват публично критичното си отношение в социалните мрежи, което предизвика възмущение в обществото. Заради формиралото се обществено мнение срещу филма правителството поиска от режисьора Мухидин Кандур да спре заснемането, докато специална комисия проучи сценария и издаде препоръки за него. Не е ясно колко време ще отнеме това.
След две години замразяване на връзките: Йордания назначи нов посланик в Катар
Пред Асошиейтед прес Кандур заяви, че във филма няма никакъв политически подтекст. Той отхвърли критиките, че кинопродукцията представлява покана за израелски териториални претенции.
"През историческите земи на Йордания са преминали много цивилизации. Няма как сега те да се върнат и да предявят претенции към отделни части от страната, защото, виждате ли, някога в миналото те са били тук", каза той. "Този аргумент на някои хора срещу филма е просто наивен и дори детински", добави Кандур.
Но опонентите продължават да се отнасят скептично.
"Не сме против евреите като хора, а сме против Израел като окупационна сила, която използва религията, за да отнема земите на другите", каза Сари Асаад, бивш ръководител на Асоциацията на йорданските актьори, който се противопостави на филма и дори лобираше за осуетяването му.
Най-интересните археологически открития през 2018 г. (СНИМКИ)
Израелските националисти изтъкват библейската история и археологическите находки, за да подкрепят претенциите си към Западния бряг, територия, смятана от Израел за "спорна" и чиято съдба трябва да бъде решена на мирни преговори. Палестинците обвиняват Израел, че използва Библията и пренебрегва връзките на други религии с региона, за да заграбва земя. Израел от своя страна обвинява палестинците, че отричат връзка на евреите с региона, за да подсилят своите претенции.
Предизвиканите от филма страхове бяха подхранени още повече този месец, след като се появи видео, на което еврейски туристи се молят в храм край Петра. За него се твърди, че там е погребан Аарон, братът на Мойсей. След разпространението на видеокадрите йорданските власти затвориха района и наредиха разследване на случая, както съобщи официалната йорданска осведомителна агенция ПЕТРА.
Сблъсъците между мюсюлманските поклонници и израелската полиция в края на миналата седмица на важно както за евреите, така и за мюсюлманите свещено място в Ерусалим само засилиха критиките към филма. Това свещено място, което се намира в Източен Ерусалим и е наричано от евреите Храмовия хълм, а от мюсюлманите Благородното светилище, е администрирано от ислямска фондация под йорданска опека.
"В Йордания правителството и народът не са доволни от отношенията с Израел на редица равнища", каза Дауд Кутаб, анализатор от Аман. "Обикновено йорданските власти опитват да успокоят напрежението, но този път те не го направиха", добави той.
