Индийският космически апарат „Чандраян-2“ навлезе в лунна орбита, като така успешно изпълни една от най-сложните маневри от историческата си мисия до земния спътник, съобщава АФП. След 4-седмично пътуване корабът завърши своето позициониране в лунната орбита, както е планирано, се посочва в съобщение на Индийския център за космически изследвания.
Според индийските специалисти тя е била най-деликатната част от мисията, тъй като скоростта и височината трябва да са изчислени много точно. И най-малката грешка би провалила заплануваното през септември меко кацане на лунната повърхност на станцията. Тя стартира към нашия естествен спътник на 22 юли и нейното прилуняване е предвидено за 7 септември.
Индия поглежда към повърхността на Южния полюс на Луната
Ако корабът се беше приближил до земния спътник с по-голяма скорост, той щеше да отскочи и да се изгуби в дълбокото пространство. Ако „Чандраян-2“ обаче беше направил заход с по-ниска скорост лунната гравитация щеше да го засмуче и да го разбие на повърхността.
Космическият апарат "Чандраян-2" включва орбитален модул, спускаем модул и луноход. Планирано е спускаемият модул "Викрам" да достави на лунната повърхност 27-килограмовия луноход "Прагиян", който ще функционира най-малко един лунен ден (14 земни денонощия). Предвижда се орбиталният модул да функционира около година.
Индия успешно изстреля ракета с лунната си станция „Чандраян-2“
Очакваше се тежащият 2400 кг орбитален апарат да обикаля около Луната около година, правейки снимки на повърхността, търсейки признаци за наличие на вода и изучаване на атмосферата.
"Чандраян-2" се откроява поради ниската си цена, с около 140 млн. долара, изразходвани за подготовка за мисията - много по-ниска цена в сравнение с подобни мисии от други страни. За сравнение САЩ са похарчили около 100 млрд. долара за мисиите „Аполо“.
Индийското космическо ведомство съобщи за успешното завършване на маневрата по влизането на лунната станция "Чандраян-2" в орбитата на естествения спътник на Земята, съобщиха световните агенции. Продължителността на сложната маневра е била 1738 секунди.India's space missions have continued to make history and #Chandrayaan2 continues to headline our efforts.
— Jamyang Tsering Namgyal (@MPLadakh) August 20, 2019
It's entry into the lunar orbit will mark another success in India's history. pic.twitter.com/yLl0GDNMGc
Според индийските специалисти тя е била най-деликатната част от мисията, тъй като скоростта и височината трябва да са изчислени много точно. И най-малката грешка би провалила заплануваното през септември меко кацане на лунната повърхност на станцията. Тя стартира към нашия естествен спътник на 22 юли и нейното прилуняване е предвидено за 7 септември.
Индия поглежда към повърхността на Южния полюс на Луната
Ако корабът се беше приближил до земния спътник с по-голяма скорост, той щеше да отскочи и да се изгуби в дълбокото пространство. Ако „Чандраян-2“ обаче беше направил заход с по-ниска скорост лунната гравитация щеше да го засмуче и да го разбие на повърхността.
Космическият апарат "Чандраян-2" включва орбитален модул, спускаем модул и луноход. Планирано е спускаемият модул "Викрам" да достави на лунната повърхност 27-килограмовия луноход "Прагиян", който ще функционира най-малко един лунен ден (14 земни денонощия). Предвижда се орбиталният модул да функционира около година.
Целта на Индия е да се превърне в четвъртата държава в света след Русия, САЩ и Китай, която е приземявала космически кораб на Луната.Why are countries across the world investing their resources to reach the Moon's South Pole? Read on to find out. #Chandrayaan2 #ISRO #MoonMission pic.twitter.com/NHdcjsDKCL
— ISRO (@isro) August 19, 2019
Индия успешно изстреля ракета с лунната си станция „Чандраян-2“
Очакваше се тежащият 2400 кг орбитален апарат да обикаля около Луната около година, правейки снимки на повърхността, търсейки признаци за наличие на вода и изучаване на атмосферата.
Както по-рано съобщи индийското космическо ведомство, районът на Южния полюс не е избран случайно за кацане на апарата. Тази част от Луната досега не е била изследвана. Сред главните цели на експедицията ще е търсенето на вода. Освен това в района на Южния полюс има образувания от лунни скали, които могат да разкажат за геоложката история на естествения спътник на Земята.That's the difference between us and other countries,, which is not possible without the tremendous effort of our Indian scientists🇮🇳🇮🇳 of @isro
— Shantanu Singh (@i_m_shan09) August 19, 2019
It's a huge moment for us to be an Indian#Chandrayaan2 #MissonMangal pic.twitter.com/fRpupXuqfP
"Чандраян-2" се откроява поради ниската си цена, с около 140 млн. долара, изразходвани за подготовка за мисията - много по-ниска цена в сравнение с подобни мисии от други страни. За сравнение САЩ са похарчили около 100 млрд. долара за мисиите „Аполо“.
