Германия е предупредила Сърбия да не задълбочава връзките си с Русия, като е посочила, че това може да попречи на стремежа й да се присъедини към Европейския съюз, съобщи източник от германското правителство.
Два дни преди срещата на върха за Западните Балкани в германската столица, високопоставеният служител заяви, че Белград трябва да реши на чия страна е: на Москва или на ЕС.
"Отношенията със Сърбия са сложни - има както светлина, така и сенки", каза източникът, който говори при условие за анонимност.
"Отношенията на Сърбия с Русия със сигурност са част от сенките."
Източникът заяви, че германското правителство например е било "изненадано и разочаровано", когато сръбският външен министър Никола Селакович през септември е подписал споразумение с руския си колега Сергей Лавров, в което се е съгласил да се съветва по въпросите на външната политика.
Германският служител заяви, че е време сръбският президент Александър Вучич да избере страна.
"Ако той поеме по пътя към Европа, ще получи подкрепа, както от ЕС като цяло, така и от германското правителство. Ако той избере другия път, това ще има последици" за бъдещето на Белград в ЕС, каза служителя.
Сърбия е кандидат за членство в Европейския съюз от 2012 г., но перспективите ѝ се смятат за мрачни без нормализиране на отношенията с Косово. Белград не приема обявената през 2008 г. от Косово независимост на мнозинството албанци.
Напрежението се изостри от войната в Украйна, като много сърби симпатизират на традиционния съюзник Русия.
Белград осъди инвазията в Украйна в ООН, но отказа да се присъедини към европейските санкции срещу Москва.
В срещата на върха в Берлин в четвъртък, чийто домакин е германският канцлер Олаф Шолц, ще участват правителствените ръководители на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Черна гора и Сърбия, както и лидерите на ЕС.
Участниците от Западните Балкани трябва да подпишат три споразумения: за взаимно признаване на документи за самоличност, университетски дипломи и професионални квалификации.
Два дни преди срещата на върха за Западните Балкани в германската столица, високопоставеният служител заяви, че Белград трябва да реши на чия страна е: на Москва или на ЕС.
"Отношенията със Сърбия са сложни - има както светлина, така и сенки", каза източникът, който говори при условие за анонимност.
"Отношенията на Сърбия с Русия със сигурност са част от сенките."
Източникът заяви, че германското правителство например е било "изненадано и разочаровано", когато сръбският външен министър Никола Селакович през септември е подписал споразумение с руския си колега Сергей Лавров, в което се е съгласил да се съветва по въпросите на външната политика.
Германският служител заяви, че е време сръбският президент Александър Вучич да избере страна.
"Ако той поеме по пътя към Европа, ще получи подкрепа, както от ЕС като цяло, така и от германското правителство. Ако той избере другия път, това ще има последици" за бъдещето на Белград в ЕС, каза служителя.
Сърбия е кандидат за членство в Европейския съюз от 2012 г., но перспективите ѝ се смятат за мрачни без нормализиране на отношенията с Косово. Белград не приема обявената през 2008 г. от Косово независимост на мнозинството албанци.
Напрежението се изостри от войната в Украйна, като много сърби симпатизират на традиционния съюзник Русия.
Белград осъди инвазията в Украйна в ООН, но отказа да се присъедини към европейските санкции срещу Москва.
В срещата на върха в Берлин в четвъртък, чийто домакин е германският канцлер Олаф Шолц, ще участват правителствените ръководители на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Черна гора и Сърбия, както и лидерите на ЕС.
Участниците от Западните Балкани трябва да подпишат три споразумения: за взаимно признаване на документи за самоличност, университетски дипломи и професионални квалификации.
