След фалстарт и повторно номиниране, новият френски премиер Себастиен Льокорню обяви състава на правителството си, представи управленческата си програма и оцеля вчера при два вота на недоверие в долната камара на френския парламент, обобщават световните агенции, сред които Франс прес, Ройтерс и Асошиейтед прес.
Преди да бъде номиниран за премиер, Льокорню беше дълги години министър на въоръжените сили на Франция в няколко последователни правителства – тези на макронистите Елизабет Борн и Габриел Атал, на десноцентриста Мишел Барние и на центриста Франсоа Байру. Льокорню беше неизменното присъствие начело на френската отбрана в продължение на почти три години и половина, от май 2022 г. до номинирането му за премиер през септември след падането на кабинета на Байру. Льокорню беше начело на министерството на въоръжените сили в предизвикателни за Европа и за света времена – войната на Русия срещу Украйна, войната в ивицата Газа, промените в американската външна политика при администрацията на Доналд Тръмп, водеща до необходимостта за ЕС и НАТО да преосмислят ролята и приоритетите си, нарастване на глобалните предизвикателства от страна на Китай, Северна Корея или Иран.
Сега Льокорню предаде поста на министър на въоръжените сили на Катрин Вотрен. Това е третата жена министър на въоръжените сили през президентството на Еманюел Макрон, започнало през 2017 г. Преди нея начело на отбранителното ведомство на Франция бяха Силви Гулар в правителството на Едуар Филип и Флоранс Парли в кабинета на Едуар Филип и после на премиера Жан Кастекс през първия президентски мандат на Макрон. Катрин Вотрен е и четвъртият министър на въоръжените сили на Франция от началото на президентството на Макрон, обобщават френски медии. За сравнение през същия този период премиерите на Франция бяха седем – Едуар Филип, Жан Кастекс, Елизабет Борн, Габриел Атал, Мишел Барние, Франсоа Байру и сега Себастиен Льокорню. Което означава, че Макрон е сменял през осемте си години на власт много по-често премиерите си, отколкото министрите си на въоръжените сили. И което означава още, че в шест от случаите на смяна на премиери Макрон е разчитал на мъже, докато в три от случаите на смяна на министрите на въоръжените сили той е разчитал на жени.
Понастоящем в ЕС освен Франция много малко други страни имат жена за министър на отбраната и това са Чехия (Яна Чернохова), Австрия (Клаудия Танер), Литва (Довиле Сакалиене), Люксембург (Юрико Бак) и Испания (Маргарита Роблес). Сред 32-те страни членки на НАТО отново само малцина имат за министър на отбраната жена и това са Франция, Чехия, Литва, Люксембург, Испания и Исландия (Торгердюр Катрин Гунарсдотир). В глобален план отново малко страни освен гореспоменатите членки на ЕС и на НАТО има жени за министри на отбраната - Република Южна Африка, Нова Зеландия, Чили, Танзания, Того, Зимбабве, Суринам, Южен Судан, Никарагуа и Швейцария. С назначаването отново на жена за министър на въоръжените сили Франция следователно се присъединява към елитния клуб на страните по света с жени, които „командват парада на отбраната“, отбелязват френски медии, сред които Франс прес, „Франс 24“, „Монд“ и „Фигаро“.
Коя е Катрин Вотрен?
Родена през юли 1960 г. в Реймс в департамента Марн, в семейството на собственик на фирма, Вотрен завършва търговско право в университета „Пари-Декарт“ през 1985 г. Омъжена е от 2001 г. за Жан-Лу Пенафорте, който е лекар в университетската болница на Реймс и е потомък на лекарско семейство с благородническо потекло. Вотрен има една дъщеря от брака си, родена през 2002 г.
Професионалната си кариера Катрин Вотрен започва във френския клон на американската здравно-застрахователна компания „Сигна“, като в даден момент тя е директор на маркетинга и на комуникации там, след което продължава кариерното си развитие в западноевропейския клон на същата фирма, а после и в европейския клон на „Сигна“.
В политиката Катрин Вотрен се впуска отрано. Мотив за тази политическа ангажираност е избирането на социалиста Франсоа Митеран за президент през 1981 година. Вотрен споделя, че е шокирана от това събитие, което я подтиква да се присъедини към лагера на десните, а именно към партията „Сбор за Републиката“. Като неин представител тя е общински съветник в Реймс от 1983 до 1999 г. От 1999 до 2002 г. тя е назначена за заместник-генерален директор, отговарящ за оперативните въпроси, в регионалния съвет на региона Шампан-Арден.
Когато „Сбор за Републиката“ се трансформира в десноцентристката сила „Съюз за народно движение“, Вотрен продължава да членува в тази формация и е избрана през 2002 г. за депутат в долната парламентарна камара на френския парламент – Националното събрание.
Тъй като във Франция може да се съвместяват депутатски и министерски мандати с длъжности в местната администрация, през годините Вотрен гради кариера на два фронта. В местната администрация поетапно тя отново става през 2008 г. общински съветник в Реймс. А от 2014 г. до 2024 г. в продължение на 10 години заема и позицията на председател на административната единица Реймс-Мегаполис, трансформирана впоследствие в Голям Реймс. Паралелно с това от 2002- до 2004 г. е депутат в Националното събрание. После отново влиза в състава на парламента през 2007 г. и продължава да е депутат до 2017 г. В даден момент е и заместник-председател на Националното събрание (от 2008 г. до 2017 г.)
В редица правителства заема разнородни постове. Била е държавен секретар за интеграцията и равните възможности по време на президентството на Жак Ширак и при премиера Жан-Пиер Рафарен (март-октомври 2004 г.), а после при същите президент и премиер е била и държавен секретар за възрастните хора (октомври 2004 г. – май 2005 г.). В правителството на Доминик Дьо Вилпен пак при президентството на Ширак е била делегиран министър за социалната кохезия и за равнопоставеността (юни 2005 г.- май 2007 г.).
Когато десноцентристката партия „Съюз за народно движение“ се трансформира в „Републиканците“ Вотрен продължава да е в редиците й. Но напуска партията и се присъединява към лагера на Макрон, когато Макрон е преизбран през 2022 г. През май 2022 г. името й се споменава за евентуален нов премиер на мястото на Жан Кастекс, но в крайна сметка тогава Макрон назначава за министър-председател друга жена – Елизабет Борн. После името на Вотрен се споменава периодично за евентуален премиер всеки път, когато става дума за смяна на френския министър-председател, тоест доста често.
От януари до септември 2024 г. Катрин Вотрен е част от състава на кабинета на Габриел Атал. Тя оглавява тогава новото мега министерство на труда, здравеопазването, солидарността, семействата, автономията и хората с увреждания, обединяващо три отделни дотогавашни ведомства. От септември 2024 г. до декември 2024 г. Вотрен е начело на министерството за партньорствата с териториите и за децентрализацията в правителството на Мишел Барние. От декември 2024 г. до септември 2025 г. Вотрен е върната начело на мега министерство на труда, здравеопазването, солидарността, семействата, автономията и хората с увреждания при премиера Франсоа Байру.
Когато Себастиен Льокорню представи първия си проект за нов кабинет, Вотрен отново беше начело на това мега министерство. А постът на министър на въоръжените сили беше поверен на Брюно Льо Мер, смятан за приближен на Льокорню. Льо Мер обаче беше дългогодишен финансов министър, който по образование е всъщност литератор. Мнозина във Франция смятат, че той именно е отговорен за големия бюджетен дефицит на страната, с който управляващите не успяват да се справят сега. Когато Льо Мер се оттегли от финансовото министерство, той даде ясно да се разбере, че няма да се върне в следващо правителство. Тринадесет дни преди представянето на първото правителство на Льокорню, Льо Мер уверяваше, че не иска да се връща във властта. Но избирането му от Льокорню за министър на въоръжените сили предизвика потрес в редиците на десноцентристите, подкрепяли досега макронистите в предходните правителства. Още повече, че десноцентристите бяха предложили на Льокорню няколко имена за министър на въоръжените сили. Полемиката около Льо Мер доведе до оставката на първото правителство на Льокорню, просъществувало по-малко от ден, припомня изданието „Телеграм“. Във второто си правителство Льокорню коригира нещата и повери поста на министър на въоръжените сили на Катрин Вотрен.
Вотрен познава тънкостите на властта. Тя е бивша последователка на „ширакизма“, после на десноцентристите, а днес е предана макронистка, отбелязват „Уест Франс“ и "Пари мач".
По време на годините, прекарани в различни правителства и в парламента, Вотрен утвърждава репутацията си на ловък преговарящ по трънливи въпроси. Тя е привърженичка и на идеята, че са нужни съкращения на обществените разходи – нещо, което тя прави в някои сфери на здравеопазването, което й навлича упреци и критики. Изиграва и важна роля в приемането в парламента на два закона, свързани с края на живота – първия за създаването на така наречената помощ за умиране и втория за палиативните грижи.
За Вотрен се казва, че познава досиетата в дълбочина. Тя поражда и респект у събеседниците си, дори и когато те не са съгласни с нейните позиции. За Вотрен се казва, че е сериозна, че вдъхва доверие, че не вдига само шум, без да действа. Вотрен знае как се управлява едно министерство, разказват хора, които през годините са работили с нея, цитирани от „Уест Франс“.
Сега именно на сериозната и познаваща досиетата в детайли Вотрен са поверени френските въоръжени сили в момент, в който Франция, подобно на страните от ЕС и от НАТО, взима мерки за укрепване на отбраната и сигурността си. Същевременно Франция е на първа линия и в подкрепата за Украйна в отбранително отношение. Франция е част от големи транснационални отбранителни проекти – като този с Германия по създаването на танк от ново поколение или този с Испания и Германия по създаване на боен самолет от ново поколение. Вотрен, начело на министерството на въоръжените сили, трябва да влее нова енергия в тези два проекта, които буксуват.
Първият работен ангажимент на новата френска министърка беше в средата на седмицата, когато тя и германският й колега Борис Писториус подписаха двустранно споразумение за внедряване на сателитна система за ранно предупреждение за възникнали заплахи по въздух. Системата е наречена "Окото на Один" и има за цел да подобри значително способността на цяла Европа да засича своевременно изстрелвания на ракети, съобщи Ройтерс. Споразумението беше подписано в Брюксел, където Вотрен и Писториус участваха в срещи на министрите на отбраната на страните от ЕС и НАТО.
В програмата на правителството на Льокорню е заложено нещо, за което настоява президентът Макрон – увеличаване на бюджета за отбрана в момент, в който Франция трябва да прави бюджетни икономии, припомня Франс прес. През 2017 г. бюджетът за отбраната на Франция беше едва 32,2 милиарда евро, а през 2027 г. той ще трябва да стане 63,4 милиарда евро. Французите ще трябва да бъдат убедени, че това е нужно в момент, в който в бюджета за догодина са заложени мерки за намаляване на бюджетния дефицит и на големия държавен дълг на страната. Дългът на Франция възлиза на 115,6 процента от БВП, тоест 3,4 трилиона евро, а бюджетният й дефицит през миналата година възлизаше на 5,8 процента от БВП, припомня агенцията
Плановете за увеличаване на бюджета за отбрана още от сега пораждат критики от опозицията, която призовава за инвестиции в зелената енергия, в образованието, в здравеопазването, във фармацията, в други отрасли на производството. Но в скорошното си послание към въоръжените сили премиерът Льокорню защити концепцията на Макрон за увеличаване на разходите за отбраната. Той призова военните във Франция да работят за изграждане на един нов модел армия – хибридна, съставена от военни на активна служба и от резервисти, със засилени компетенции и укрепнала устойчивост. Френските въоръжени сили трябва да се превърнат в модел за оперативна ангажираност заедно с френските съюзници и партньори, за да се гарантира колективната сигурност на Европа в момент, в който продължава войната в Украйна, изтъкна Льокорню.
Това са плановете на премиера и на президента, но за Катрин Вотрен е оставена задачата да ги прилага. Мнозина се питат как привързаността й към принципа за икономии ще се впише в амбициите на премиера и президента за повече разходи за отбраната и дали това няма да доведе до нейното преждевременно напускане на поста.
Вотрен оглави министерството на въоръжените сили точно в момента, в който и НАТО и ЕС представиха планове за укрепване на защитата срещу дронове, отбелязва Франс прес. НАТО обяви в сряда, че вече е в процес на тестване на интегрирани системи, способни да откриват, следват и неутрализират по-добре въздушни заплахи. Идната седмица по-специално ще има изпитания в тази насока в редица европейски страни. ЕК пък представи вчера планове за изграждане на стена срещу дронове. Официалното наименование на проекта е Европейска инициатива за дронове. Тя е част от серия проекти, които целят да предоставят на ЕС до 2030 г. надеждна отбрана пред руската заплаха.
Франция би трябвало да продължи да оказва и подкрепа на Украйна, в момент, в който Украйна казва, че ще има нужда от най-малко 120 милиарда долара на година за отбраната си срещу Русия. Киев уверява също така, че ще е в състояние да изгради до 10 милиона дрона, ако неговите партньори се ангажират да му предоставят необходимите средства, допълва Франс прес.
През септември Украйна беше поразена от около 5600 дрона и 180 ракети, изстреляни от Русия. През същия месец двайсетина предполагаемо руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство и принудиха самолети на страни от НАТО да свалят три от тях. Няколко дни след това изтребители на НАТО ескортираха три руски изтребителя извън естонското въздушно пространство, след като руските машини бяха прекарали там рекордните 12 минути. В този напрегнат контекст Катрин Вотрен се присъединява към „армията“ на европейските и натовските министри на отбраната. В тази армия от Европа най-често се чуват гласовете на германския й и на италианския й колега Борис Писториус и Гуидо Крозето, и пред Вотрен стои задачата да наложи и френския глас, след няколко години, в които предшественикът й Льокорню до голяма степен преповтаряше позициите на Макрон в сферата на отбраната. Дали като министър на въоръжените сили Вотрен ще успее да наложи на международната сцена своя стил или ще се ограничи до преповтаряне на мнението на Макрон, това предстои да се види.
Заради серията от политически кризи, разтърсили Франция в последната година и особено в последните месеци, рейтингът на Макрон в родината му спадна. Президентът изглежда все по-изолиран в родината си, а сънародниците му го възприемат все повече като представител на един елит, сякаш скъсал с реалността. В допълнение се чуха и призиви за оставката му и за импийчмънта му. Това са все фактори, които няма как да останат незабелязани на международната сцена, обобщава Франс прес. Всичко това няма как да не рефлектира и върху позицията на Катрин Вотрен на тази международната сцена, казват анализатори. Поддръжници на Вотрен обаче са убедени, че тя ще съумее да се отърси от тези негативни предпоставки и ще защитава твърдо възгледите си пред колегите си от ЕС и НАТО, ако или когато това се наложи.
