Новите ядрени електроцентрали, планирани като част от усилията на Франция за намаляване на емисиите на CO2, вероятно ще започнат да произвеждат електроенергия през 2035-2037 г., заяви днес министърът на околната среда на правителството.
Президентът Еманюел Макрон обяви задвижването на новите реактори през ноември, като заяви, че технологията с нулеви емисии е от решаващо значение за Европа в стремежа ѝ да ограничи глобалното затопляне и за Франция да намали зависимостта си от вноса на петрол и природен газ.
Първоначалните реактори ще бъдат т.нар. реактори EPR2, версии от следващо поколение на европейските реактори под налягане, разработени от държавната компания EDF, заяви заместник-министър Беранжер Аба пред депутатите в Сената.
"Имаме предвид график, при който заявките ще бъдат подадени около 2023 г., а експлоатацията ще започне през 2035-2037 г.", каза Аба, като добави, че точният брой на новите реактори ще бъде обявен "скоро".
От своя страна EDF предложи да построи шест реактора EPR2 за около 50 млрд. евро.
"Междувременно EDF подаде проекти за сигурност за EPR2 в ASN (Агенцията за ядрена сигурност), която потвърди основните очертания - имаме рамка и обратна връзка от първите EPR", каза тя.
Франция получава по-голямата част от електроенергията си - 70% - от 56 реактора, разпределени в 18 централи, които в момента работят. Много от тях наближават първоначалния си очакван срок на експлоатация от 40 години, а EDF в момента изгражда първия си EPR във Фламанвил, по протежение на Ламанша в северозападна Франция. Но от стартирането на проекта през 2007 г. досега той претърпя множество закъснения и превишаване на разходите и сега се очаква да струва 12,4 млрд. евро в сравнение с първоначалния бюджет от 3,3 млрд. евро.
Франция също така е принудена да рестартира някои въглищни централи през следващите седмици - въпреки че Макрон обеща постепенно да ги спре до края на тази година - тъй като няколко реактора са спрени за поддръжка или технически проблеми.
Правителството също така заяви, че на въглищната централа в Кордемай в Западна Франция ще бъде разрешено да работи до 2024 г., а обектът във Фламанвил бъде пуснат в експлоатация.
Президентът Еманюел Макрон обяви задвижването на новите реактори през ноември, като заяви, че технологията с нулеви емисии е от решаващо значение за Европа в стремежа ѝ да ограничи глобалното затопляне и за Франция да намали зависимостта си от вноса на петрол и природен газ.
Първоначалните реактори ще бъдат т.нар. реактори EPR2, версии от следващо поколение на европейските реактори под налягане, разработени от държавната компания EDF, заяви заместник-министър Беранжер Аба пред депутатите в Сената.
"Имаме предвид график, при който заявките ще бъдат подадени около 2023 г., а експлоатацията ще започне през 2035-2037 г.", каза Аба, като добави, че точният брой на новите реактори ще бъде обявен "скоро".
От своя страна EDF предложи да построи шест реактора EPR2 за около 50 млрд. евро.
"Междувременно EDF подаде проекти за сигурност за EPR2 в ASN (Агенцията за ядрена сигурност), която потвърди основните очертания - имаме рамка и обратна връзка от първите EPR", каза тя.
Франция получава по-голямата част от електроенергията си - 70% - от 56 реактора, разпределени в 18 централи, които в момента работят. Много от тях наближават първоначалния си очакван срок на експлоатация от 40 години, а EDF в момента изгражда първия си EPR във Фламанвил, по протежение на Ламанша в северозападна Франция. Но от стартирането на проекта през 2007 г. досега той претърпя множество закъснения и превишаване на разходите и сега се очаква да струва 12,4 млрд. евро в сравнение с първоначалния бюджет от 3,3 млрд. евро.
Франция също така е принудена да рестартира някои въглищни централи през следващите седмици - въпреки че Макрон обеща постепенно да ги спре до края на тази година - тъй като няколко реактора са спрени за поддръжка или технически проблеми.
Правителството също така заяви, че на въглищната централа в Кордемай в Западна Франция ще бъде разрешено да работи до 2024 г., а обектът във Фламанвил бъде пуснат в експлоатация.
