Американският президент Доналд Тръмп е разработил ясен модел за упражняване на дипломация. Той започва с отправяне на искания към другите държави, след което призовава за преговори. Ако преговорите не се състоят или не доведат до някакъв компромис, той предприема наказателни мерки. През цялото време той алтернативно отправя заплахи, целящи да засилят процеса, или насърчава действията, като хвали своя противник. Този модел беше напълно видим по време на неотдавнашния епизод с Иран. Тръмп поиска от Иран да се откаже от ядрената си програма, заплашвайки с последствия, ако не го направи. След това се ангажира в непреки преговори с Иран, като публично отбеляза, че преговорите са обещаващи. В даден момент той определи дата за приключване на преговорите и когато тази дата мина, предприе драматични военни действия.
Подобен процес е в ход по отношение на НАТО. Той започна с твърдението, че НАТО не изпълнява военните си задължения и че това прехвърля основната тежест върху Съединените щати. Той даде ясно да се разбере, че тази ситуация не може да продължи, като намекна, че САЩ могат да се оттеглят от алианса, ако Европа не плаща своя дял в бъдеще. Проведоха се продължителни преговори, прекъсвани от периодични предупреждения от Тръмп.
На срещата на НАТО миналата седмица европейските страни се съгласиха да увеличат разходите си за отбрана до 5% от своя брутен вътрешен продукт. Тръмп похвали своите партньори в преговорите и даде ясно да се разбере, че САЩ остават ангажирани с НАТО. И в двата случая имаше радикално искане, последвано от период на преговори и сигнали за готовност да се предприемат драстични мерки, ако преговорите се провалят, или да се постигне споразумение, ако преговорите успеят. В Иран този процес доведе до въздушни удари. С НАТО той доведе до компромис.
Подобен модел се разви и в усилията на Тръмп да преобразува глобалната търговска система. Първо дойде шокът от налагането на драстично по-високи мита в световен мащаб. След това той показа готовност да се ангажира в преговори с отделни страни.
След това има случаят с Русия и Украйна. Преговорният процес започна с поредния шок – този път за Украйна, когато Вашингтон заяви, че е готов да намали, ако не и да прекрати подкрепата си за Киев. След това Тръмп се опита да започне преговори с Русия с удивително желание за споразумение за сметка на Украйна. Целта на шока беше да се успокоят тревогите на Русия относно нейното поведение в Украйна и да се покаже, че САЩ няма да се възползват от тези тревоги. Всъщност Вашингтон искаше Москва да знае, че е готов да предложи икономически ползи на Русия. Тръмп поиска преговори за прекратяването на войната.
Руският президент Владимир Путин научи три неща от тази първоначална атака: че САЩ са безразлични към бъдещето на Украйна, че военният провал на Путин в Украйна е неприемлив и че безразличието на Тръмп към бъдещето на Украйна (и враждебността му към НАТО) дава на Путин време да подобри позициите си в Украйна. С други думи, Путин не можеше да позволи войната да приключи въз основа на скромните си успехи. Той разглеждаше позицията на САЩ по отношение на НАТО (и желанието на Тръмп да постигне споразумение) като възможност.
Важно е, че усилията за прекратяване на войната в Украйна съвпадат с промените, които настъпват в НАТО. Едно от измеренията на помирението на Тръмп с алианса е страхът – страхът на Москва, че НАТО може да действа срещу Русия, и страхът на членовете на НАТО от руска агресия.
В този смисъл помирението на Тръмп с НАТО може лесно да промени динамиката на войната в Украйна, поставяйки Русия в положение, в което може да се изправи пред обединена интервенция на НАТО или масивна и координирана помощ за своя противник. Отказът на Путин да преговаря за прекратяване на войната (отчасти поради фрагментацията на НАТО) беше заменен от необходимостта да се обмисли какво ще направи НАТО, сега включваща и САЩ. С неотдавнашния празник на любовта в НАТО Путин може да бъде принуден да влезе в преговорите, които Тръмп искаше.
Това са само няколко случая, но те са важни. Конвенционалната дипломация работи за изграждане на стабилни и предсказуеми отношения между нациите и избягва изненадите и заплахите, като ги разглежда като разрушителни. Моделът на дипломация на Тръмп обръща тези конвенции с главата надолу, като въвежда шок и несигурност като основа на дипломацията и включва явни и скрити заплахи, както военни, така и икономически, като основа на дипломацията. Случаят с Русия и Украйна все още е неясен, а икономическото измерение все още е в начален стадий. Но може да се каже, че се очертава модел на подхода на Тръмп към дипломацията.
