На 26 декември 2004 година светът бе разтърсен от едно от най-разрушителните природни бедствия в историята – цунами в Индийския океан. Хиляди хора загубиха живота си, а безброй семейства останаха разделени завинаги. В хаоса и разрушенията една невероятна история за спасение обиколи света и даде на човечеството малко утеха и надежда.
Най-смъртоносните земетресения в света от 2000 г. насам
Тогава, в източната част на Шри Ланка, спасители намериха двумесечно бебе, покрито с кал, изхвърлено от бурните вълни. То бе записано в болничния регистър като „Пациент №81“. Така започна историята на „Бебе 81“ – история на битка, любов и невероятна сила.
Бащата на бебето, Муругупилай Джаяраса, облечен само в скъсани шорти, прекарва три дни в отчаяно търсене на изгубеното си семейство. Сред руините той намира своята майка и съпруга, но най-важното липсва – техният син. Когато чува за спасено бебе, Джаяраса се хвърля към болницата с надеждата да намери своето дете.
Но съдбата не е толкова проста. Девет други семейства претендират, че бебето е тяхно. Случаят стига до съд, където съдията нарежда ДНК тест, който доказва, че „Бебе 81“ принадлежи на семейство Джаяраса. Въпреки всички препятствия, семейството най-накрая се събира.
Днес това бебе, Джаяраса Абилаш, е 20-годишен младеж с мечти за университет и кариера в информационните технологии. Той израсна със своята необикновена история, която съучениците често му припомняха с подигравки. Но Абилаш вече не се крие. Той прегръща своята идентичност и вижда в нея сила и смисъл.
„Прякорът ми вече не ме плаши. Приемам го като мое кодово име,“ казва той със смях.
Семейството му не може да забрави цената на оцеляването. Години наред те са изключвани от програми за помощ и принудени да напуснат дома си заради завист и злоба от съседи. Но въпреки това, бащата на Абилаш остава благодарен за чудото, което му е било подарено.
В двора на дома им стои малък мемориал – четири свити ръце, символизиращи всички загубени души и единствения подарък, който съдбата е оставила.
Опасност от ново цунами в Индонезия, расте броят на жертвите (СНИМКИ)
„Тези, които загубихме, вече ги няма, но Абилаш остана. Това е нашият начин да помним и да сме благодарни“, споделя бащата.
Двадесет години по-късно историята на „Бебе 81“ продължава да вдъхновява. Това не е само разказ за трагедия и загуба, но и за невероятната способност на човешкия дух да се бори, да оцелява и да намира светлина дори в най-тъмните времена.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
