/ /Getty Images
Олимпийските игри са арена за спиращи дъха атлетически постижения - буквално. Повечето от участниците на Париж 2024 вероятно страдат в определена степен от конкретно хронично заболяване.
Според проучване, публикувано в Scandinavian Journal of Medicine & Science in Sports през 2023 г., между 15 и 20% от олимпийските спортисти имат астма.

В същото проучване се посочва, че до 80% от атлетите, занимаващи се със спорт за издръжливост, са засегнати от предизвикана от тренировките. бронхоконстрикция, известна още като астма, причина от физически упражнения.

Астмата е хронично белодробно заболяване, което причинява възпаление и стесняване на малките дихателни пътища.

Симптомите включват недостиг на въздух, кашлица, хрипове и стягане в гърдите, които при екстремни състояния могат да предизвикат потенциално животозастрашаващ астматичен пристъп. През 2019 г. по данни на Световната здравна организация (СЗО) в света са регистрирани 455 000 смъртни случая, свързани с това състояние.

Инхалаторите се предписват като лечение в две форми: превантивни инхалатори (с кафяв цвят), които се използват ежедневно, и облекчаващи инхалатори (със син цвят), за овладяване на симптомите при необходимост.

Въпреки че най-често се диагностицира в ранна детска възраст, астмата може да се развие и при възрастните. Генетиката, алергиите, замърсяването и белодробните инфекции са изброени като потенциални причини от Националната здравна служба на Обединеното кралство (NHS). Въпреки това липсват научни доказателства, които да потвърждават това със сигурност.

Защо толкова много олимпийци се борят с астмата?

Според организацията с нестопанска цел Asthma + Lung UK упражненията за висока издръжливост предизвикват симптоми при девет от всеки десет души с астма. Може да има подобен ефект и при хора без предварително диагностицирана астма.

"Ако сте елитен спортист, вероятността да изпитате състояние, свързано с астма, е два пъти по-голяма, отколкото ако сте просто обикновен човек", каза Джон Дикинсън, професор по спортни и тренировъчни науки в университета в Кент, пред "Евронюз".

Индуцираната от физически упражнения бронхоконстрикция (EIB) или астма, предизвикана от физически упражнения, се отнася до разновидност на астмата, която се предизвиква от напрегнати физически дейности, особено в студени и сухи условия.

"Когато извършвате тежка физическа дейност, вдишвате повече въздух и по-бързо. Голяма част от този въздух преминава през устата ни. Така че, докато попадне в белите ни дробове, той е доста сух, не е филтриран и не е затоплен", обясни Дикинсън.

"В дихателните пътища на спортистите, които имат астма, предизвикана от физическо натоварване, дихателните им пътища се дехидратират, защото трябва да овлажняват въздуха, който току-що са вдишали. Това предизвиква своеобразна възпалителна реакция. И тогава се получава това мускулно свиване около дихателните пътища".

По-вероятно е това да повлияе на спортистите, които тренират за издръжливост на студен въздух, като ски бегачите, професионалните колоездачи и лекоатлетите.

Особено при плувците се наблюдава най-висока честота на астма в сравнение с други водни спортове, установи проучване, публикувано в Journal of Allergy and Clinical Immunology.

Смята се, че това се дължи на вторичните продукти на хлора на повърхността на басейна, които могат да раздразнят белите дробове.

"Един от проблемите, с които се сблъскват плувците, е веществото, което се образува при почистването на басейна от хлор, и то сякаш се задържа. Газът трихлорамин остава точно над повърхността на водата", посочи Дикинсън.

"Ако бяхме любители плувци, които го вдишват по един час 3-4 пъти седмично, това не е проблем. Но при тези елитни плувци, които го вдишват по пет часа на ден, шест дни в седмицата, това прави дихателните им пътища по-чувствителни и е много по-вероятно да имат астматичен проблем", добави специалистът.

Как се лекува астмата, предизвикана от физическо натоварване, на Олимпийските игри?

На участниците в Олимпийските игри с диагноза астма е разрешено да използват инхалатори по време на игрите, но трябва да внимават за вида на инхалатора, който използват, и за дозата.

Тези, които съдържат глюкокортикоиди, са подходящи, но инхалирането на бета-2 агонисти, които отпускат мускулите на дихателните пътища, са забранени особено извън определени дози от Световната антидопингова агенция (WADA).

"Повечето от забранените неща са медикаменти, които отпускат мускулите около дихателните пътища, наречени бета-2 агонисти, и наистина не ги давате на астматици, освен ако не са с наистина тежка астма", каза Дикинсън.

"Инхалаторните дози бета-2 агонисти са разрешени, но само до определени количества. Това важи например за сините инхалатори, които виждате да използват хората. На спортистите е позволено да приемат само шест инхалации от този инхалатор в рамките на осем часа", уточни той.

"Един от превантивните инхалатори се нарича инхалаторен кортикостероид. Въпреки че в наименованието му има стероид, той е инхалаторен кортикостероид, така че не действа общо в тялото, а само в белия дроб, така че спортистите всъщност не са ограничени в количеството, което могат да приемат", каза още Дикинсън.

Много спортисти са постигнали невероятни успехи, въпреки астмата.

Британската бегачка на дълги разстояния Пола Радклиф, която като тийнейджърка е диагностицирана с бронхоспазъм, предизвикан от физическо натоварване, държи световния рекорд на маратон за жени в продължение на 16 години, а американската състезателка по лека атлетика и страдаща от астма Джаки Джойнър-Керси печели шест олимпийски медала (три от които златни) в рамките на своята кариера.

Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
БГНЕС