На 18 април 1955 г., на 76-годишна възраст, светът губи Алберт Айнщайн – човека, който преобърна нашето разбиране за времето, пространството и реалността. Физик, визионер и носител на Нобелова награда, Айнщайн остава едно от най-ярките имена в историята на науката.
С теорията на относителността и приноса си към квантовата механика, той полага основите на съвременната физика. Влиянието му се усеща и до днес – в космологията, астрофизиката и технологиите.
Писмото на Айнщайн, което промени хода на историята
Роден на 14 март 1879 г. в германското Кралство Вюртемберг, Айнщайн рано проявява интерес към математиката и природните науки. Завършва средното си образование в Швейцария, а през 1900 г. получава диплома от Швейцарския федерален политехнически институт в Цюрих. Пет години по-късно защитава докторат, като дисертацията му допринася за развитието на атомната теория.
През годините Айнщайн получава десетки почетни степени, а неговите идеи вдъхновяват поколения учени. Освен като изследовател, той е запомнен и като хуманист, защитник на мира и съосновател на Института за напреднали изследвания в Принстън.
Айнщайн умира от вътрешен кръвоизлив, причинен от разкъсване на аортна аневризма. Въпреки влошеното си състояние, остава активен до последно. В последните си дни работи върху реч за телевизионна изява по повод годишнина от създаването на държавата Израел – текст, който така и не успява да довърши.
10 житейски мъдрости от Алберт Айнщайн
Последните му думи, изречени на немски, остават мистерия, тъй като медицинската сестра не говорела езика. Малко след смъртта му тялото е кремирано, а прахът – разпръснат на тайно място, според волята му. Той категорично отказал кабинетът и домът му да се превръщат в мемориали.
Днес, седем десетилетия по-късно, научното и философското наследство на Айнщайн остава непреходно – като светлина, която не избледнява, независимо от разстоянието, което изминава през времето.
