Сърбия отбелязва 24-ата годишнина от началото на бомбардировките на НАТО срещу СР Югославия, съставена от Сърбия и Черна гора.
На 24 март 1999 г., НАТО предприе кампания на въздушни удари срещу СР Югославия, за да сложи край на репресиите над косовските албанци - първата такава кампания срещу суверенна държава за 50-годишното съществуване на алианса.
Сръбските сили предприеха няколко смъртоносни офанзиви срещу АОК, през февруари и март 1998 г., убивайки много цивилни.
Страните членки на НАТО се опасяваха от разширяване на конфликта, който можеше да обхване Балканите само три години след Дейтънското споразумение, сложило край на войните в Босна и Хърватия.
Вучич: Сърбия ще поиска от НАТО да разположи сръбски войници в Косово
През май САЩ изпратиха за преговори в Белград Ричард Холбрук, архитект на Дейтънското споразумение. Паралелно с това НАТО ускори обсъждането на военните варианти.
След провала на две серии преговори във Франция, през февруари и март 1999 г. в Рамбуйе и в Париж, американският пратеник направи още един опит за посредничество с Белград.
На 23 март той бе на крачка да напусне президентския дворец, след като напразно се опита за последен път да убеди Слободан Милошевич да приеме решение на кризата чрез преговори.
На тръгване, той попита югославския президент: "Нали разбирате какво ще стане след като си тръгна?" "Да. Ще ни бомбардирате", отговори Слободан Милошевич.
29 часа по-късно, на 24 март вечерта, първите крилати ракети на НАТО удариха Югославия.
Това бе първата кампания от този вид в историята на алианса, водена без изричното съгласие на ООН. Русия, историческият съюзник на Сърбия, и Китай се противопоставяха на всяка резолюция, позволяваща военна намеса.
Ударите продължиха няколко седмици.
Мисията на НАТО в Косово увеличи патрулите си
Общо 38 000 полета изпълниха самолетите на НАТО, 10 000 от които за бомбардировки и 2700 мисии срещу сръбската противовъздушна защита, по данни на алианса.
НАТО взе на прицел няколко десетки военни цели и инфраструктура (мостове, железопътни линии, електрическа мрежа
Броят на цивилните, убити при ударите, не бе установен официално. Данните варират от 500 убити, до 2500.
На 10 юни 1999 г. Слободан Милошевич нареди на силите си да се изтеглят от Косово, което следващия месец бе поставено под администрацията на ООН.
Косово твърди, че е признато от около 115 държави, повечето западни страни. Страната обяви независимост през 2008 г., а днес там живеят не повече от 120 000 сърби.
Сърбия оспорва тази бройка и твърди, че някои страни са преразгледали решението си да признаят Косово.
При продължилата 78 дни операция на НАТО, според различни източници, са загинали между 1500 и 3500 души, а са били ранени над 12 000.
При 2300 въздушни удара са хвърлени 22 000 тона боеприпаси, включително съдържащи обеднен уран.
Сърбия започна официалното отбелязване на операцията през 2015 г., като дотогава тя бе наричана "бомбардиране", а след това - "агресия".
На 24 март 1999 г., НАТО предприе кампания на въздушни удари срещу СР Югославия, за да сложи край на репресиите над косовските албанци - първата такава кампания срещу суверенна държава за 50-годишното съществуване на алианса.
По това време Косово, населено с над 90% етнически албанци, бе сцена на сблъсъци между силите на режима на Слободан Милошевич и стремящите се към независимост бойци от Армията за освобождение на Косово (АОК).
Getty Images
Сръбските сили предприеха няколко смъртоносни офанзиви срещу АОК, през февруари и март 1998 г., убивайки много цивилни.
Страните членки на НАТО се опасяваха от разширяване на конфликта, който можеше да обхване Балканите само три години след Дейтънското споразумение, сложило край на войните в Босна и Хърватия.
Вучич: Сърбия ще поиска от НАТО да разположи сръбски войници в Косово
През май САЩ изпратиха за преговори в Белград Ричард Холбрук, архитект на Дейтънското споразумение. Паралелно с това НАТО ускори обсъждането на военните варианти.
След провала на две серии преговори във Франция, през февруари и март 1999 г. в Рамбуйе и в Париж, американският пратеник направи още един опит за посредничество с Белград.
На 23 март той бе на крачка да напусне президентския дворец, след като напразно се опита за последен път да убеди Слободан Милошевич да приеме решение на кризата чрез преговори.
На тръгване, той попита югославския президент: "Нали разбирате какво ще стане след като си тръгна?" "Да. Ще ни бомбардирате", отговори Слободан Милошевич.
29 часа по-късно, на 24 март вечерта, първите крилати ракети на НАТО удариха Югославия.
Това бе първата кампания от този вид в историята на алианса, водена без изричното съгласие на ООН. Русия, историческият съюзник на Сърбия, и Китай се противопоставяха на всяка резолюция, позволяваща военна намеса.
Ударите продължиха няколко седмици.
Мисията на НАТО в Косово увеличи патрулите си
Общо 38 000 полета изпълниха самолетите на НАТО, 10 000 от които за бомбардировки и 2700 мисии срещу сръбската противовъздушна защита, по данни на алианса.
НАТО взе на прицел няколко десетки военни цели и инфраструктура (мостове, железопътни линии, електрическа мрежа
Броят на цивилните, убити при ударите, не бе установен официално. Данните варират от 500 убити, до 2500.
На 10 юни 1999 г. Слободан Милошевич нареди на силите си да се изтеглят от Косово, което следващия месец бе поставено под администрацията на ООН.
Getty Images
Косово твърди, че е признато от около 115 държави, повечето западни страни. Страната обяви независимост през 2008 г., а днес там живеят не повече от 120 000 сърби.
Сърбия оспорва тази бройка и твърди, че някои страни са преразгледали решението си да признаят Косово.
При продължилата 78 дни операция на НАТО, според различни източници, са загинали между 1500 и 3500 души, а са били ранени над 12 000.
Getty Images
При 2300 въздушни удара са хвърлени 22 000 тона боеприпаси, включително съдържащи обеднен уран.
Сърбия започна официалното отбелязване на операцията през 2015 г., като дотогава тя бе наричана "бомбардиране", а след това - "агресия".