Последните десетилетия няма съмнение, че бяха трудни, ние имахме множество нерешени проблеми и минахме през много трансформации. Фокусът ни тогава беше насочен към инвестициите, инфраструктурата и някак си въпросите за човешкия капитал оставаха по-назад. В последните години, както и в следващите ще осъзнаваме все по-остро значението на човешкия капитал и още по-силно ще го оценяваме. Той е най-важният ресурс. Миграцията на младите хора е най-голямата загуба на национален ресурс. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който заедно с председателя на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски наградиха 41 проекта на млади учени, които бяха финансирани от МОН по „Програма за подпомагане на млади учени и докторанти - 2017 г.”, предаде БГНЕС.
„Емоцията е че награждаваме младите хора, младите учени. Това е съпроводено и с нашата вяра и оптимизъм в бъдещето. Преди 2,5 г., когато постъпих на тази длъжност, първата ми служебна среща беше с акад. Ревалски, който тогава ми постави въпроса за такава програма. Тя беше започнала преди това, но в друг вариант. Съгласихме се че трябва да имаме секторна програма, насочена към младите учени. Такива програми трябва да има и в другите сектори”, заяви той и добави, че е важно системата на научните изследвания да бъде подкрепена, особено по отношение на младите учени.
БГНЕС
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски поздрави учените с настъпването на 12 октомври, когато се навършват 150 години от създаването на Българското книжовно дружество, което след това прераства в академия. Той подчерта, че тя е по-стара с 9 години от създаването на новата българска държава и през годините е постигнала огромни успехи в различни сфери на науката.
„В по-ново време академията дава пример затова как трябва да се отстоява високото ниво на научните изследвания, приложенията и иновациите. Тя е пример за това как една научна организация трябва да подпомага както науката, така и нейните приложения и приложението й в образованието. По отношение на програма за млади учени, това е второто й издание и тя е на стойност 2 млн. лв.”, посочи акад. Ревалски и подчерта, че най-важно е да намерим механизми да задържим младите учени и хора в България.
Сред отличените е и проектът на докторантът от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН Валентин Воскресенски. Той предлага нова гледна точка към тоталитаризма и постталитаризма.
БГНЕС
„Работя върху проект, който е свързан с мъчениците на тоталитаризма. Това е много актуална и съвременна тема за процесите, по които миналото се осмисля, през различни вероизповедания. Това е култът към католическите мъченици, който е най-добре завършен. По време на тази програма успях да събера много материали, свързани с тези религиозни култове и това как българската православна църква се опитва да канонизира нови православни свещеници. Става дума за митрополит Борис Неврокопски. Новата гледна точка към този период е това как се възпоменават. Самият подход към миналото трябва да се разглежда през призмата на паметта. До колко я има или няма и най-вече какво включва тя”, обяснява Воскресенски и добавя, че неотдавна е направил изложба, посветена на „Католическите мъченици на България - от политическата репресия към религиозен култ”.
БГНЕС
По-рано Българската академия на науката (БАН) изложи снимки на постиженията си по случай 150 години от създаването й. Изложбата се намира на Моста на влюбените и ще продължи до 14 октомври. Посетителите могат да се запознаят с историята на българския компютър "Витоша", първия български електронен калкулатор, роботи от ново поколение и 3D релефни тактилни плочи със семантична анотация на Брайлова азбука.
В четвъртък и в петък входът в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН са отворени за посетители. Продължава и седмицата на отворените врати в Института по математика и информатика. На 12 октомври ще бъде свободен входът в Националния археологически музей, Националния природонаучен музей, Националния етнографски музей, Националния антропологичен музей и Ботаническата градина на БАН. На 16 октомври ще бъде открита изложба в централа на ЮНЕСКО в Париж.
