Общество

Видинското село Сланотрън посреща разпети петък с древен ритуал

22 април 2011 08:08

Древен ритуал, пресъздаващ Възкресението Христово, се изпълнява на Разпети петък във видинското село Сланотрън. Вече повече от 100 години на този ден се разиграва необичайно театрално представление - „Ваденето на Христос от гроба”. Ритуалът предизвиква голям интерес както в България, така и в чужбина.

Хората твърдят, че това ставало всяка година, откакто била съградена църквата им „Успение Богородично”. Представлението започвало по тъмно. В изкопан „гроб” в двора на църквата се спускала голямата Исусова икона - двулицево платно, на което Исус Христос е изобразен в човешки бой. Гробът се пази от двама стражи - римски войни. В полунощ срещу събота иззад църквата се появяват два ангела с факли в ръце. Осветлението в храма се пуска. Покосени от светлината и силата Божия, двамата пазачи, които символизират юдеите, падат на земята и после изчезват. Дворът пред църквата се осветява. Край красивата икона остават само двете ангелчета, а светлината е знак за започване на църковната служба. Множеството влиза в храма за началото на църковната служба.

И тази година литургията ще бъде отслужена от отец Венцислав. По повод необикновения ритуал той разказа за БТА, че никой не знае кому е хрумнало да превърне в нещо като театрално представление тайнството на Възкресението. Духовникът поясни, че в църквата се пази стара двулицева икона с височината на човешки ръст, рисувана върху платно с изображението на Исус Христос.

Храмът „Успение Богородично” е осветен през 1906 г., още преди да е довършен докрай. Църквата е зографисана три години по-късно. Строежът е започнат през 1857 г. Тогава са положени основите и са вдигнати част от стените - около метър-два над земята. В тях са вградени камъните от паметниците в старото гробище, което се намирало на това място. Останалият камък е докаран от кариерите край Флорентин и Ново село. Мястото, откъдето е изкопана глината за тухлите и сега се знае. То е дарено от Митран, тукашен жител.

Първият свещеник, при когото е започнал градежът, поп Станко Павлов, е прадядо на сегашния свещеник - протоерей Венцислав Цветанов Илиев. Средствата за изграждането на храма са дарения от местните жители, хора от съседните села и румънското село Мъглъвит, от отсрещния бряг на реката. Събирал ги човек, за когото доскоро местните жители говорели като за "Човекът в черно". Името му е намерено наскоро и съвсем случайно. В крепостния акт от 1898 г., открит в разпиления архив на балкона на църквата, като първи църковен настоятел е записан Флоро Войнов, човекът в черно, който донасял парите от Румъния и съседните села. В архива е намерен и официалният договор, подписан между църковното настоятелство и художника Милети - македонец, преселил се в гр. Лом. Той е изографисал отвътре църквата за три години срещу сумата от 9 000 лева.

Според старите хора в Сланотрън решението за изграждането на храма е взето през далечната 1830 г. В храма в Сланотрън се пази и уникална плащеница, с която се обикаля църквата на Разпети петък. Много стара, ушита със сърмени конци.

Пренасяйки се в днешните времена отец Венцислав разказва, че миналата година в Сланотрън е имал няколко кръщенета, но само на деца, родени в чужбина, доведени от родителите си специално за кръщавка в „тяхната си църква”. Така ще бъде и на този Великден, коментира духовникът. Сланотрънският храм „Успение Богородично” е построен на най-високото място в с. Сланотрън - впечатляващ като строеж и внушаващ преклонение.

Последвайте ни