Великият пост е най-строг и продължителен и затова не се препоръчва на бременни жени, кърмачки, хронично болни, възрастни хора и деца. Това съветва доц. д-р Светослав Ханджиев, член на Европейската академия на науките по хранене и координатор на общоевропейския диетологичен проект "DioGenes".
Според доц. д-р Ханджиев, който е автор на 14 книги за храненето и на близо 500 научно-популярни публикации в областта на здравословното хранене, постното хранене в продължение на 1-2 седмици не е вредно за никого.
Доц. Ханджиев препоръчва употребата на растителни храни, които са полезни заради съдържанието в тях на влакнини, фибри, антиоксиданти и витамини. Бобовите храни включват употребата на фасул, леща, грах, леблебия, соя и др. и са най-полезни за набавяне на така необходимите за функционирането на организма ни белтъчини. Бобът и лещата пазят от диабет и атеросклероза, а соята е богата на полиненаситени мазнини и важни аминокиселини.
Салати от зеле, ряпа, моркови, червено цвекло подсилват организма с витамини, а така характерните за българина лук и чесън са природни бранители срещу всякакви инфекции, смята специалистът. Важна съставка на менюто по време на постите са плодовете, натуралните сокове, ядките в необработен вид, чаят и медът.
Доц. д-р Ханджиев обаче предупреждава, че гладуването по време на Великия пост с цел отслабване и стопяване за 2-3 седмици на натрупаните през годините килограми, е не само нежелателно, но и опасно. При продължително гладуване организмът, за да поддържа живота си, разгражда собствените си запаси от тлъстини, а след това и останалите тъкани, което представлява бомба с часовников механизъм.
При продължителен глад се нарушава обмяната на веществата, разстройват се функциите на ендокринните жлези, настъпват болестни промени на кръвообръщението. Появяват се слабост, намаление на работоспособността, като особено уязвими са черният дроб и половите жлези.
В Клиниката по лечебно хранене и метаболитни заболявания наблюдавахме 19-годишен младеж с лека степен на затлъстяване, който сам се беше подложил на 30-дневно гладуване - отбелязва доц. Ханджиев. В резултат бяха забелязани чернодробно и други увреждания, допълва специалистът.
Пълното гладуване като елемент на лечение и профилактика на затлъстяването може да се прилага и използва само 1-2 дни, смята доц. Ханджиев. През тези дни е необходимо да не се извършва тежка физическа работа и да се консумира дневно по 1-2 литра отвара от шипки. Ето защо е погрешно да се смесват гладуването за отслабване с постенето по време на Великия пост, категоричен е специалистът.
Какво казва Църковният устав за постите?
Според Църковния устав в основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържането, а не физическото изнемощяване на тялото е целта на поста, затова всеки трябва да прецени силите си, подготовката си и готовността да пости с правилата за спазване на постите. Затова желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното си и физическо състояние и да го помолят да благослови поста.
Църквата съветва също болните да се консултират с лекар, ако желаят да постят.
Бременните жени и кърмачките също много внимателно трябва да се отнасят към постенето. На малките деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим на постене. Църквата определя шест степени на строгост при постенето: всичко, освен месо; вкусване на риба; гореща храна с растително масло; гореща храна без мазнина; студена храна без мазнина и без топли напитки и пълно въздържане от храна.
Постът не е цел за отслабване, а средство за смирение на плътта и очистване от греховете, затова без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета, смятат духовници. Затова за православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържание от всичко, включително от храна.
Великият пост започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но към него се присъединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, затова тя се нарича Страстна седмица, тоест Седмица на страданията.
През целия Великденски пост консумацията на риба се разрешава само два пъти - на Благовещение и на Връбница.
От 15 февруари се преустановява консумацията на месо, мляко и млечни продукти, а след това постът продължава по следната схема в продължение на 6 седмици: първа седмица - от понеделник до събота строг пост /растителна храна без олио и вино/; втора седмица - сряда и петък - строг пост /на Свято Благовещение се разрешава риба/; трета седмица - строг пост от понеделник до петък /събота и неделя се разрешава олио и вино/; четвърта, пета и шеста седмици - повтарят поста от втората/на Връбница се разрешава риба/.
През 2010 г. според календара на Българската православна църква Възкресение Христово ще се празнува на 4-ти, 5-ти и 6-ти април.
