Сръбска скара, пивка сливова и балкански мирис - ако тръгнем на запад, минем границата със Сърбия и стигнем до етно село „Сръна", в западните покрайнини на Стара планина, значи сме ги намерили. Всъщност, въпросното етно село е комплекс за почивка и забавление, а всичко около него е простичко, обикновено и битово. Спретнати малки къщички и два големи ресторанта приемат гости по всяко време на годината, а особено през почивните дни има истинско нашествие от българи. Дворът е огромен, навсякъде може да се видят как тичат кокошки, а отнякъде все се чува рев на магаре. Една от най-големите атракции е вечерната програма - приготвят се традиционни ястия, леят се домашна ракия и вино, а местен оркестър изпълнява сръбски, македонски и български шлагери.
И тук идва въпросът - на кого му е хрумнало да създаде този малък рай на Балканите?
Казва се Александър Прокопович, всички го знаят като Сашо, а в местността е познат и като Робърт де Ниро от Събрия. Определя се като югославянин и балканджия с български корени, а за китното местенце, което е създал, говори с голяма любов. Със същата говори и за основните си туристи - българите.
"Етно село „Сръна" се намира в подножието на Стара планина. Близо до нас преди няколко години започна да се прави голям ски център. Иначе селото е подходящо и за туристите, които обичат зимните спортове, и за тези, които обичат през лятото да седнат на сянка и да си пият кафе, а защо не и нещо с по-висок градус. Българите наистина много обичат да идват тук. В етно селото идваш и се освобождаваш от всички грижи, все едно си отишъл при своя баба, майка, леля - готвят ти вкусни манджи, а ти само се разхождаш и навсякъде, където се обърнеш виждаш чиста и непокътната природа. Пият, хапват, веселят се - какво повече му трябва на човек", разказва Сашо Прокопович.
По думите му скарата е най-хубавата храна в цялата сръбска кухня.
„Ние предлагаме изцяло традиционни ястия. Правим си сами надениците и, разбира, се истинската сръбска плескавица от месо. Нищо изкуствено не слагаме в храната. В етно селото имаме голяма ферма с близо 25 прасета, кози, крави, кокошки, които щъкат из цялото село - може да звучи смешно, но точно това се харесва на туристите, които идват при нас, защото всичко е съвсем обикновено с един по-балкански вкус. Под механата имаме голям зимник, където държим киселото зеле и виното. Всичко си произвеждаме сами. Имаме много хубав конфитюр от горска боровинка и винаги гледаме да има за закуска, защото туристите много го обичат.
Аз много обичам лова. Покрай дивеча се запалих по идеята да създам това етно село, където гостите да се чувстват наистина като вкъщи. През 2008-а година тогавашната власт реши навсякъде, където може в Сърбия, да се правят ски писти, да се развие зимният туризъм в страната. Аз тогава не се видях в цялата тази концепция и казах, че ще правя етно село, защото сме на Балканите, а не на Скандинавите", допълва сръбският Робърт де Ниро.
„Аз имам български корени. Баба ми е българка, майка ми е половин българка. Доскоро бях югославянин, сега ми казват, че съм европеец, но аз си се чувствам балканджия. Много обичам българския народ, наистина много, от сърце. Имал към много тежки моменти - когато бях дете, в училище децата винаги ме биеха, защото ми казваха: „А, ти си българин!". През лятото, когато отивах на гости при баба в България, веднъж я попитах: „Бабо, защо не съм сърбин? В училище децата ме бият." Тогава тя ми каза: „Синко, не можеш да се отделиш от корените си, ще дойде време, когато българи ще те хранят". И така стана, днес основният турист в етно село „Сръна" е българинът и той ми изкарва прехраната на семейството", споделя Сашо Прокопович.
Той признава, че от политика не разбира, а и тя не го интересува. Не знае дали е добре или не за Сърбия едно евентуално присъединяване към ЕС, със сигурност обаче знае, че на Балканите не може да има граници и да се поставят условия.
„Все си мисля, че това, че не сме в ЕС донякъде ни помага. Вие имате и полза от него, но и немалко вреда. Тук не може да се живее така, както някой ти нареди - ние, балканците, сме свикнали нещата да се случват, както ние си ги нагласим. Ние сме по-добре от германците, нищо, че те имат повече пари, ние знаем за какво живеем. В етно селото идват много българи, защото тук няма забрани. Механата затваря, когато веселбата свърши, а ако не свърши продължаваме на следващия ден. Когато туристите дойдат при мен, винаги са посрещнати с „добре дошли". По време на вечеря минавам през масите и вдигам наздравица с всеки един гост, защото аз така разбирам уважението - аз съм домакин и всички са мои гости.
През новата година пожелавам на българите много късмет и здраве, защото, когато човек е късметлия, той е здрав. И много успех в работата, защото без работа няма нищо. Аз работя по 18-20 часа на ден и на моя български народ искам да му кажа - работете още, като Сашо - Робърт де Ниро от Сърбия".
