Сочат противоречия в проектозакона за културното наследство
Сочат противоречия в проектозакона за културното наследство / netinfo
Проектозаконът за българското културно наследство, който бе приет на първо четене миналата седмица, е пълен с противоречия, коментира днес в Пловдив депутатът от ВМРО Бойко Ватев.

Целта на закона е да се бори с иманярството и да изкара на светло колекциите от антични монети и археологически ценности, които в момента са в ръцете на частни колекционери. На практика обаче, ако този закон бъде приет, тези колекции ще бъдат национализирани, защото, ако частните колекционери не могат да докажат, че дадена монета са я придобили от наследство например, то тя става държавна собственост.

При тази ситуация всички собствениците на тайни колекции, ще предпочетат да скрият сбирките си, коментира депутатът от ВМРО.

В България има шест поколения нумизмати и над 60 000 колекционери и ако този закон влезе в действие, трафикът на антични ценности към Западна Европа ще се засили, прогнозира Бойко Ватев. Според него от това ще спечелят западните нумизматични къщи и аукциони.

Като една от най-големите недомислици в закона, Ватев посочи член 7, според който, не са културни ценности произведения на изобразителното изкуство на живи автори и на такива, починали преди по-малко от 70 години.

Има два вида категоризация на българското културно наследство: „културна ценност” и „национално богатство”. Според проектозакона обаче излиза, че картините на Златю Бояджиев, не са културна ценност, да не говорим за национално богатство, поясни Ватев и коментира, че вследствие на това те могат да бъдат изнасяни в чужбина безпрепятствено.

В законопроекта има и „намигване” към ДПС, отбеляза депутатът, защото според него, всички монети до 1500 година са национално богатство, но монетите и предметите след тази година не са категоризирани. От османския период има страшно много ценни неща, които ги нямат дори в Истанбул, но съгласно новия закон те могат спокойно да бъдат изнасяни в Турция, допълни Ватев.

Общество