Информацията за нея е събирана през последните три години - от разговори с информатори, бивши наемници, изследователи. В нея има приложен и снимков материал, събран чрез проследяване на канали, в които наемници пускат свои кадри.
Как се стига до написването ѝ, кои са тези "невидими" армии и какви са законите на войните днес - четете в интервюто на Vesti с Руслан Трад.
Кои са "невидимите" руски армии? Какво не знаем за тях?
Със заглавието търсим не само видимост и вниманието на читателя. Всъщност, то много точно описва характера на наемническите армии днес, в това число на руските. В продължение на години, наемниците стават все по-често използвани на терен от държави или компании, които не искат да привличат внимание върху себе си. Ето защо те извадиха наново наемниците, след като десетилетия обществеността беше позабравила за тях. Реално обаче, тези "невидими" армии са били винаги на една ръка разстояние и винаги в готовност да вършат работа, която войници или друг тип силова единица, не иска.
В контекста на Русия, те са невидими не защото нямаме вече достатъчно видими доказателства за съществуването им, а защото за тях в Русия все още се говори като за нещо конспиративно - досега Кремъл все още не признава съществуването на руски компании от този тип, защото продължават да бъдат незаконни в Руската федерация. Това не пречи да бъдат широко използвани от Сирия до Африка и Венецуела, както описваме с Кирил Аврамов в книгата.
В кои конфликти са използвани тези наемници?
Наемническите групи има почти във всяка част на земното кълбо и войните в Йемен, Либия, Сирия и Афганистан предоставят много възможности за тяхната употреба и за всеки, който има нужда от тях. Често за обществеността даден конфликт, като този в Йемен например може да бъде абсолютно безинтересен, докато за геополитическите сили и за военните сили да е от първостепенна важност.
В книгата сме посочили няколко важни примера, с които проследяваме развитието на руските наемни компании и в частност най-известната -"Вагнер" - Сирия, Либия и ЦАР. Включили сме също и исторически препратки към конфликта в Украйна, Югославските войни и конфликта в Афганистан след нахлуването на СССР. Тези конфликти създават първообраза на днешните руските компании, които пък отиват на друго ниво в Сирия и Либия.
Какви са законите на войните днес?
Както винаги има един вечен закон - който се приспособява, побеждава, а другите умират. Това се случва и днес. Сили като Русия и Китай разбират много добре, че днес нямаме нужда от самолетоносачи, за да ударим противника, а нещо много по-мобилно и боеспособно.
Видяхме през последните години колко различно се водят сраженията - все повече използване на дронове, на изкуствен интелект, хибридни войни, дезинформация и разбира се, наемници. Не е нужно да имате огромна армия, която би могла да бъде инфилтрирана от хакери - това трябва да разбере Западът, ако иска да бъде в крак с времето и да реагира подобаващо на предизвикателствата.
Как са събрани материалите за написването на книгата?
Идеята за самата книга се роди по-късно. Всъщност, ние с Кирил Аврамов работим по темата от близо три години и през това вече публикувахме серия от статии в различни специализирани издания в чужбина. Някои от статии намериха място и у нас.
Впоследствие дойде идеята за книгата и се радвам, че "Сиела" я приеха. Информацията за книгата е събирана през последните три години - разговори с информатори, бивши наемници, наемници от различни компании. Имаме контакт с изследователи, посветили години на тези въпроси и някои от тях ни помогнаха с информация. Снимковият материал е събиран също дълго с проследяване на канали, в които наемници пускат свои кадри или пък документи, публикувани в руската преса.
Какво може да ни изненада в нея?
Труден въпрос - като автор се надявам цялата книга да е интересна за читателите и да научат нещо различно. Вярвам, че и Кирил Аврамов смята това. Като журналист ми се иска все пак не всичко да е напълно нова информация. Темата е важна не само за конфликтните зони и международните отношения, но и за нашия район, тъй като моделът, който представляват тези компании, е дълбоко свързан с икономически и политически интереси.
Към кого е насочена книгата?
Мисля, че книгата стана не така тежка за четене. С Кирил Аврамов се стремяхме да има както много данни, така и теория. В същото време, сме вкарали и историческа част. Вярвам, че книгата ще е интересна най-вече за хората, които се интересуват от военни конфликти, но пък получихме коментари и от хора извън тази сфера, което ми говори, че вероятно мнозина ще я прочетат от любопитство - и това би ни радвало много. Идеята е до нея да стигнат не само специалисти, напротив.
Кои международни теми не са добре отразени в новинарските емисии според Вас?
Мисля, че това може да е тема на цял отделен разговор. Тук говорим за редица проблеми, които са свързани с отразяването на международни новини и за да говорим за емисиите, трябва да стигнем първо по-надълбоко. Ето например университетите - все още има преподаватели, които предават остарели знания на студентите си и не ги подготвят да бъдат конкурентоспособни. Нужна е много голяма промяна в обучението на международници, независимо дали говорим за политология или журналистика.
Оттам проблемът се прехвърля и в някои редакции, които не виждат причина да занимават читателите и зрителите с международни новини. Това е проблем, защото международните новини дават поглед към света около нас, от който се нуждаем днес, за да можем да реагираме по-хладнокръвно на всички промени. Ето защо трябва да благодаря на всички колеги, които въпреки всичко продължават да работят в сферата - има много добри журналисти и международници, които по ред причини остават встрани от прожекторите.
Книгата "Руските невидими армии" може да бъде намерена в книжарниците от днес - 10 юни.
