Кризата в животновъдството се отрази сериозно и в производството на гайди в Родопите.
Все по-трудно намират кожи за производството на родопските каба гайди, а в момента за да се намери качествен материал се разчита все повече на животновъди от вътрешността на страната.
За изработката на родопския инструмент са необходими кожи от ярета или кози, които са на възраст максимум до година и половина. „Има криза, все по-трудно става, може да се каже, че наистина кризата в животновъдството се отрази и на нас", коментира Тодор Тодоров, ръководителят на оркестър „100 каба гайди" в Смолян.
Той не отрече, че в момента има и алтернатива за изработването на гайди, по примера на шотландските, но той конкретно не желаел да се занимава с подобно производство.
„Ако се правят по този начин, ще изчезне автентичността на родопската гайда, а това не трябва да се допуска", категоричен е Тодоров. В момента имал доста заявки за изработване на гайди, като желанието на хората били те да са готови за Роженския събор, но поради многото му ангажименти, той отказвал поръчките.
Затруднения с намирането на качествен материал изпитва и Костадин Илчев, който е ръководител на оркестър „101 каба гайди" в Смолян.
Родопската гайда е спасявала и човешки живот
„Много е трудно, освен че няма кожи, имам проблеми и с намирането и на качествен дървен материал, от който се изработват рочилото, гайдоницата и надуялката. Те се правят от хубав дрян и ли сливи, но и те трудно се намират", коментира Илчев.
Засега поръчка не е върнал другият известен майстор-гайдар в Родопите Христо Топчиев, но за направата на една от последните си гайди той е поръчал кожа чак от Варна. „Имам приятели в цялата страна и благодарение на тях намирам кожи и правя гайди, но има сериозни затруднения", коментира Топчиев.
Цената на гайдите варира в зависимост от кой е произведена и какво и е качеството, но обикновено се търгуват около 300 лв. за бройка. Ако постоянно се ползва, животът на гайдата е с продължителност между година и половина и две, след което са необходими ремонти.
