Бъдещото на градовете е в тяхното екологизиране, модернизиране и драстично намаляване на енергийните разходи. В това бе категоричен пред Дарик проф. Александър Александров - ръководител на катедра „Градоустройство" към Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Според него у нас, а и по-света средните и малки градове са по-благоустроени, чисти и подредени от големите, чиято тежест не дава основание да бъдат описани като добро място за разходка например.
Проф. Александров смята, че предизвикателството в благоустройството на София е пространството около църквата „Света Неделя", което той вижда като централния градски площад, какъвто е бил в миналото, разкриващ форума и преториума на древния град Сердика.
Проф. Александров беше гост на „Рока радио" по Дарик
София, Варна и Пловдив са градовете с най-голямо население. Но кой е най-добре благоустроеният град или поне Вашето лично мнение?
Правят се много и най-различни класации, но аз не им вярвам много. Най-важни са личните впечатления. Определено това не са София, Варна и Пловдив, тъй като макар и в центровете им да има едно добро градоустройство, достатъчно е човек да се разходи по периферията им и ще види не до там приятни гледки. Бих се насочил към нашите малки градчета, които изглеждат много добре и много чисти, много подредени, благоустроени и поддържани. И това може да го види всеки от нас, когато прекосява България, отбие от магистралите, тръгне по първокласните пътища и посети тези градчета. Ще остане очарован. Не бих могъл да кажа, че някой град определено води. Някои в даден момента тръгват напред, след това други излизат. В един момента лидерът беше Севлиево, след това други излязоха. Но така или иначе нашите средни и малки градове са много приятни в това отношение. Бих казал, че те определено са по-благоустроени, по-приятни и по-добре изглеждащи от големите градове.
Това е интересен извод. А кой е най-добре благоустроеният град в Европа?
И на този въпрос не бих могъл да дам еднозначен отговор. Ще кажа, че повечето градове, почти всички европейски гладове са достатъчно добре благоустроени и поддържани. И там определено давам предпочитанията си на малките гладове, където е изключително приятно човек да се разходи, да почине, да разгледа, да фотографира. Все пак те ни водят с определено качество и поддържане на средата. Просто средата се поддържа в добро състояние. Иначе големите градове - Париж, Лондон и така нататък, са винаги привлекателни, но просто тежестта на големия град не ми дава основание да ги намирам за приятно място за разходка.
Професоре, има ли някакви задължителни норми и правила, които трябва да се спазват при градското проектиране?
Абсолютно. Цялото градско проектиране и планиране е осеяно с нормативи. Има изключително много нормативи - Законът за устройство на територията, Наредба 7, Наредба 8 и много други които няма нужда да ги споменавам, така че проектантската, планировъчната дейност в благоустройството е плътно покрита с нормативи и планирането на тези градове изисква познаването им. В това отношение даже се усложни нормативната база в сравнение с периода преди 20-30 години и един добър проектант просто трябва да познава всичко. Въпросът е дали тази нормативна база се развива в правилна посока.
Дайте ни пример за някакъв норматив. Примерно пътят...
Пътят е един от болните проблеми. В съвременното планиране на града има битка между частните и обществените интереси. И когато се прокарват пътища през място, където има имоти, които се градоустрояват, обикновено собствениците гледат на всяка цена да запазят повече от имота си и пътят да бъде колкото се може по-тесен.
Минималната улица според мен би трябвало да е поне 10 метра - шест метра обслужваща улица и по два метра тротоарите, но на практика това е много сериозно оспорвано от собствениците. Има абсурдни случаи. А вече големите улици и булеварди си имат нормативите. Това е единият показател, по който така да се каже се води борба между частния и обществения интерес.
Друг съществен показател е така нареченият КИН - коефициент на интензивност. Той показва колко пъти разгънатата застроена площ може да превишава площта на имота. За мен оптималният КИН и по-рано беше 1-1,5. Сега той се качи до 3. това означава, че при 1-1,5 ние можем да постигаме много добър баланс между обитателите, зелените площи, паркингите, всичко това, което е необходимо. Но при коефициент на интензивност 3 тези обитатели стават три пъти повече. И оттук вече проблемите стават нерешими.
Презастрояване и прочие...
Това е точно презастрояване, което е стъпка назад в нормативната база спрямо едно време.
Да погледнем към София. Вървят доста проекти за облагородяване на града. Кои според Вас са приоритетни?
София е един интересен случай. Тя е лидер все пак в българските градове и по отношение на градската среда и по отношение на много проблеми, които възникват. Смятам, че в момента номер едно и предизвикателство за бъдещото облагородяване е площадът около църквата „Света Неделя". Пространството около НДК е общо взето изградено, „Витошка" се изгражда, работата по ларгото е приключила. Но сега голямото предизвикателство е площадът около църквата, който е бил основният градски площад на София. Ние сега знаем, че някак си ларгото е централната зона, но всъщност исторически това е градското пространство на София. В момента то е неизползваемо от пешеходеца, защото има много тежко движение, трамваи и паркинг пред „Шератон". И пешеходецът няма какво да прави там. Под това пространство се крие центърът на римският град Сердика. Там, северно от „Света Неделя" е главният градски площад - римският форум, а южно от църквата е преториумът - най-голямата военно-административна сграда на Сердика. Това са двата най-важни градски елемента, особено форумът. И в момента това е едно много голямо предизвикателство, свързано със строителството в центъра, да се усвои то и да се намери съвременно, интелигентно решение. Наскоро имаше конкурс по повод на това пространство, предстои финансиране на строителните дейности.
Каква е идеята? Да се покаже?
Тук вече влизаме в една територия, в която предстоят много спорове. Аз участвах с екип в този конкурс. Ние сме на мнение, че трябва да се разкрие този форум. Той е на около 3-4 метра между „Шератон" и „Булбанк" и този античен площад да играе ролята на съвременен площад. София няма такъв съвременен, спокоен площад. И от другата страна на „Света Неделя" да се разкрие този преториум, да видим неговата мощ, тъй като е огромна сграда, която заема почти цялото пространство там. Други мнения и виждания са да се запази максимално съвременната обстановка и само тук-там да се маркира това, което стои отдолу под земята. Тоест има доста широк диапазон и това е въпрос на проекти, дебати, спорове, на намиране на решение, но според мен това е най-важното предизвикателство в момента пред София в следващите пет години.
Професоре, да поговорим и за софийските квартали. Кой има най-належаща нужда от промяна и защо?
Пак не мога да направя класация. Цялата периферия на София от центъра, а и центърът се нуждае от реконструкция, от благоустрояване. Но това е въпрос и на икономическо здраве всъщност. Отделните европейски програми, които финансират отделни градоустойствени акции, не са достатъчни. Тук става въпрос за икономическото здраве на страната и за възможността да се поддържа в едно състояние градът. Има отделни хубави места, отделни луксозни кръпки, бих казал, но човек, като излезе от центъра и се поразходи, ще види едни разбити тротоари, едни олющени сгради и ще се усети като че ли сме в състояние на война. Така че ние в момента по отношение на благоустройството се движим на две скорости. Едната е европейската, но има и една част, която е в много тежко състояние.
Преди няколко дни обявиха събитието под патронажа на ООН и Световния ден на водата 2014, а именно връзката между вода и енергия. И София и останалите български градове са богати на водни запаси. Почти в цяла България има минерални извори. Пълноценно ли ги използваме?
В момента определено не. България наистина е уникална с минералните си извори и добрите води, които сега определено не използваме достатъчно. През София преминават шест или седем реки, които ние просто не забелязваме. Те слизат от Витоша, преминават през София и се вливат в Искър. Те са оковани в каналите и човек трябва да се приближи и да надникне. Тази течаща през София вода е едно изключително богатство. Освен това минералните извори са едно наистина уникално нещо за София, което би трябвало да се използва по най-благоприятния начин в целия спектър на използване на тези води.
Друга важна част от градската среда е културно-историческото наследство. Как то да се впише в плановете на градовете и не влиза ли в противоречие с архитектурата и комуникациите? Дори този площад, за който говорим, и метрото.
Това е въпрос на добро решение. Даже бих казал, че възможността да се влеят инвестиции там да се строи е благоприятна възможност за решаване на проблемите и на инфраструктурата, и на културното наследство.
Какви Ваши проекти, свързани с градската среда, са успешно реализирани? Проектите, с които вие се гордеете.
Аз работя предимно в градоусторойството, където проектите се реализират след 10-20 години. Далечни са. Това са градоустройствените планове. Благоустройствените вече са по-конкретни, те и се построяват тук и сега. Това са пешеходната зона в Нова Загора, плувен басейн и парк - спортен комплекс в Берковица, централният площад и форумът Аполония в Созопол, а сега във последна фаза на реализация е паркът „Казармите" в Севлиево. Спечелихме конкурс в Свиленград, където имам надежда за добра реализация. Труден е въпросът за това дали архитектът е доволен от реализацията. Защото в неговите планове, проекти и идеи той залага на сто процента нещо, но реализацията никога не може да стигне до тези сто процента. Ако се стигне до 70-80 на сто, архитектът вече е доволен. Така че не бих могъл да кажа, че изпитвам удоволствие, като минавам там. Казвам си, че все нещо е трябвало да стане по друг начин, че е трябвало да бъда по остър и настойчив за нещо. Но така или иначе тези проекти вече са се вписали в средата и съвсем естествено живеят в средата си, което ме прави доволен.
Бумът на строителството мина, сега има криза, но ще има ли нов бум? Дали спиралата, за която сме учили....
Кризата както има неблагоприятни последици, така има и благоприятни - че можем да се спрем за малко и да се озърнем наоколо. За мен изминалия бум беше неовладян и донесе много негативи - презастрояване, експлоатация на средата, природата, недобри комуникации, доминиране на частните интереси и така нататък. Така че ми се ще съживяването на строителството да стане с една опитност с поуките от изминелия период. Надявам се да се съживи строителството, но в никакъв случай бум. Бум не ми звучи добре.
Виждате ли в бъдещото налагането на зеленото, устойчиво строителство с модерните технологии? Често в „Рока радио" говорим за нисък или нулев разход на енергия.
Абсолютно. Аз считам, че това е бъдещето, тъй като градовете са едни технологични чудовища. Те са като парни локомотиви. Трябва да бъдат екологизирани, модернизирани и с много по-ниски енергийни разходи. Така че аз виждам бъдещото по-успокоено откъм енергия, откъм драстични, груби технологични решения. По-елегантно, по-чисто, по-удобно.
