Историческият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" съвместно с Държавната агенция „Архиви" представят този четвъртък Възродителния процес, събран в два тома като документален сборник.
Първият том на сборника съдържа 372 документа за периода от средата на 30-те до началото на 90-те години на ХХ в. Те са подбрани от основните български архиви - Централен държавен архив, Архив на Министерството на вътрешните работи, Архив на Министерството на външните работи, Архив на Българската телеграфна агенция.
Документите проследяват еволюцията в отношението на българската държава към турската общност в България: в последното десетилетие на Третото българско царство, през 45-те години държавен социализъм и в началото на прехода към демокрация. Акцентът, разбира се, е поставен върху насилственото преименуване на българските турци, сложило началото на асимилационна политика, наречена от властите „възродителен процес".
Целта на съставителите е била не толкова да повторят вече известното за тези събития, а да представят сложните процеси в българското общество и държава, които довеждат до този акт на насилие срещу част от българските граждани.
Книгата е посветена на вътрешнополитическите аспекти на „възродителния процес", докато следващата ще съдържа документи за неговите международни измерения.
Вторият том на сборника за „възродителния процес" представя на читателите 542 документа от фондовете на АМВнР, ЦДА и АМВР и осветлява от друг ъгъл събитията, чиито вътрешнополитически механизми са проследени в първия том. Документите обхващат периода от 1984 до края на 1989 г. и разкриват международните измерения на асимилационната политика, предприета от БКП по отношение на българските турци. Този сравнително малко познат аспект на „възродителния процес" включва два големи тематични кръга - външната реакция на действията на властите в България и опитите на българските външнополитически институции да защитят извършеното драстично нарушаване на правата на човека.
Документите разкриват механизмите, по които „възродителният процес" се превръща в епизод от Студената война между Изтока и Запада и очертават фона на международните отношения, извън контекста на които той не може да бъде разбран.
Значително място е отделено на развитието на политическите контакти между България и Турция и оценката, която дават на „възродителния процес" държавите от двата блока, страни от Азия и Африка и редица международни организации.
Обвиненията в нарушаване на човешките права са силен удар върху международния авторитет на България. Документите недвусмислено показват, че усилията на българската дипломация да защити политиката към българските турци са безнадеждни и обречени на провал във времето, когато Студената война върви към своя край в полза на Запада, а общоевропейският процес извежда на преден план именно защитата на основните човешки права и свободи.
