Преди и след 1989 година: Отношението към децата с увреждания в домове
99935
Преди и след 1989 година: Отношението към децата с увреждания в домове
Преди и след 1989 година: Отношението към децата с увреждания в домове
Тормоз, побоища, отношение с комплексиращи последствия за децата с увреждания - така е изглеждала голяма част от действителността в специализираните институции за деца у нас в близкото минало. Обслужващият персонал в тях не е бил подготвен да работи с деца, които имат физически увреждания или умствена изостаналост, а някои са показвали ежедневно на децата, че са "второ качество" хора. Доказателство за това са историите на пълнолетни вече хора с увреждания, които въпреки неуредиците от онова време, смятат, че днес грижата за инвалидите в България е занижена.
"И от персонала, и от големите момчета, без причина те удариха силно в главата и те увредиха. И аз съм получил такива...., вчера ми стана много лошо, световъртежи... и сутрин пак", казва Иво, който е оставен в институция след раждането си. На 3 години отива в дом за деца с умствена изостаналост, където често става обект на побой. Вижда и как други момчета от дома са тормозени, а лежащо болните деца биват нагрубявани, затова че имат нужда от грижа.
Подобна история разказва и Нели, която е живяла в дома за деца с физически увреждания в Луковит. Тя става свидетел на ситуация, в която санитарка налага дете от детската градина с чехлите по главата, защото е поискало да пие вода по време на следобедния сън. И въпреки че Нели има много хубави спомени от живота си в дома, казва, че това е развило и доста комплекси у нея: "Отношението на персонала към нас като достойни, равностойни хора, усещаше се едно не пренебрежение, но отношение като към второ качество хора. Тоест "ние тук се грижим за вас, но попадайки в света после, вие няма да можете да постигнете нищо".
