Над 16 800 са случаите у нас на деца в риск, заради въвличането им в конфликт между родителите. В почти всеки такъв случай е налице Синдромът на родителско отчуждение. Данните бяха изнесени на национална конференция на тема "Правата и интересите на детето при родителски конфликти и родителско отчуждение", която се проведе под патронажа на националния омбудсман. Целта на форума е да бъдат разработени законодателни инициативи, които в спешен порядък да влязат за обсъждане и приемане в Народното събрание.
Проучване разкрива: прибягват ли родителите у нас до шамари
Синдромът на родителско отчуждение е състояние, при което единият родител упражнява влияние върху детето, с което се цели разрушаване на връзката му с другия родител. Така детето се превръща в инструмент в битката между възрастните.
Синдромът е реален и от години присъства в правния свят. Представлява вид емоционално насилие и над детето, и над неотглеждащия родител. Той е процес, в хода на който детето безкомпромисно се обръща към единия родител, обикновено към този, с който живее, и също така безкомпромисно се отчуждава от другия родител.
Безкритично приема очернящи и уличаващи обвинения, понякога верни, понякога не, които се сипят от „добрия” към „лошия” родител, обясни председателят на сдружение "В името на децата на България" Пламен Янаков.
Десетокласници не знаят кои са общочовешките добродетели
В крехка детска възраст Синдромът на родителско отчуждение може да доведе до всякакви емоционални и поведенчески аномалии. Последици от непреодоляване навреме на синдрома могат да се развиване на невроза, депресивност и регрес в общото развитие. В тежките форми се стига и до самоубийства.
Ако всяка една институция реално изпълнява вменените й по нормативна уредба функции, няма да се стига до толкова много тежки случаи, смята Ева Жечева, шеф на дирекция "Права на детето" при националния омбудсман.
„В един момент се получава така, че отглеждащият родител притежава всички права, защото притежава най-важното „оръжие” – детето. В тази сфера ние вече започнахме да използваме военна терминология”, отбеляза Жечева, която е бивш директор на Държавната агенция за закрила на детето.
Спешно трябва да се преразгледат Семейният кодекс, Законът за домашното насилие, Гражданско-процесуалният кодекс и Наказателният кодекс. Необходимо е да се извърши ревизия и преглед на съдебната практика.
Предложенията за промяна не налагат осигуряването на допълнителен финансов ресурс от страна на държавата и дори ще спестят милиони левове, които в момента се харчат за различни социални услуги и в голяма степен не дават резултат, изтъкна Пламен Янаков.
Според Ева Жечева не трябва да се подхожда към решения, които да улеснят възрастните, но ще натоварят децата. Трябва да има и дисциплиниращи мерки. По думите й българинът не изпълнява съдебното решение и има отношение „просто като към един лист хартия”. И единствено от неговите контакти , връзки и финансово положение зависело дали ще го изпълни.
„Най-голямата ни задача е с малки, но достатъчно смислени промени, да се минимизира пораженията, които са факт. От там нататък трябва да влезем в училищата - това е План Б, защото ако едно дете свикне с нормалното усещане, че може без един родител, че обичайно единият родител е излишен, бреме и насилник, или пък жена, която не се интересува, неработеща, скучаеща майка-кифла, както сме чували, то детето ще възпроизведе същия този модел, когато порасне”, сподели председателят на Апелативен съд-Варна Ванухи Аракелян. Тя припомни наблюденията на психолозите, че когато едно дете порасне и осъзнае какво е загубено и от какво е било лишено, се обръща и намразва отчуждаващия родител.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Проучване разкрива: прибягват ли родителите у нас до шамари
Синдромът на родителско отчуждение е състояние, при което единият родител упражнява влияние върху детето, с което се цели разрушаване на връзката му с другия родител. Така детето се превръща в инструмент в битката между възрастните.
Синдромът е реален и от години присъства в правния свят. Представлява вид емоционално насилие и над детето, и над неотглеждащия родител. Той е процес, в хода на който детето безкомпромисно се обръща към единия родител, обикновено към този, с който живее, и също така безкомпромисно се отчуждава от другия родител.
Безкритично приема очернящи и уличаващи обвинения, понякога верни, понякога не, които се сипят от „добрия” към „лошия” родител, обясни председателят на сдружение "В името на децата на България" Пламен Янаков.
Десетокласници не знаят кои са общочовешките добродетели
В крехка детска възраст Синдромът на родителско отчуждение може да доведе до всякакви емоционални и поведенчески аномалии. Последици от непреодоляване навреме на синдрома могат да се развиване на невроза, депресивност и регрес в общото развитие. В тежките форми се стига и до самоубийства.
Ако всяка една институция реално изпълнява вменените й по нормативна уредба функции, няма да се стига до толкова много тежки случаи, смята Ева Жечева, шеф на дирекция "Права на детето" при националния омбудсман.
„В един момент се получава така, че отглеждащият родител притежава всички права, защото притежава най-важното „оръжие” – детето. В тази сфера ние вече започнахме да използваме военна терминология”, отбеляза Жечева, която е бивш директор на Държавната агенция за закрила на детето.
Спешно трябва да се преразгледат Семейният кодекс, Законът за домашното насилие, Гражданско-процесуалният кодекс и Наказателният кодекс. Необходимо е да се извърши ревизия и преглед на съдебната практика.
Предложенията за промяна не налагат осигуряването на допълнителен финансов ресурс от страна на държавата и дори ще спестят милиони левове, които в момента се харчат за различни социални услуги и в голяма степен не дават резултат, изтъкна Пламен Янаков.
Според Ева Жечева не трябва да се подхожда към решения, които да улеснят възрастните, но ще натоварят децата. Трябва да има и дисциплиниращи мерки. По думите й българинът не изпълнява съдебното решение и има отношение „просто като към един лист хартия”. И единствено от неговите контакти , връзки и финансово положение зависело дали ще го изпълни.
„Най-голямата ни задача е с малки, но достатъчно смислени промени, да се минимизира пораженията, които са факт. От там нататък трябва да влезем в училищата - това е План Б, защото ако едно дете свикне с нормалното усещане, че може без един родител, че обичайно единият родител е излишен, бреме и насилник, или пък жена, която не се интересува, неработеща, скучаеща майка-кифла, както сме чували, то детето ще възпроизведе същия този модел, когато порасне”, сподели председателят на Апелативен съд-Варна Ванухи Аракелян. Тя припомни наблюденията на психолозите, че когато едно дете порасне и осъзнае какво е загубено и от какво е било лишено, се обръща и намразва отчуждаващия родител.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК
