Откриха в Плиска луксозен гроб, предполагат, че е на първия български мъченик
Откриха в Плиска луксозен гроб, предполагат, че е на първия български мъченик / Дарик Шумен

Археолозите проучващи свещен кладенец-аязмо в южната част на Голямата базилика в Плиска са достигнали до символичен гроб. Обектът е с размери 140 на 80 см. и се намира в основата на аязмото, точно под купола му. Разкопките на терен започнаха преди около 10 дни и се извършват под ръководството на доц. Павел Георгиев. Предполага се, че той е посветен на първия български мъченик Боян Енравота - син на хан Омуртаг. Откритието не е ново, този символичен гроб е известен на учените от преди около 15 години.

„Самата конструкция е известна още от 90-те години на XX век и още тогава предположихме, че това е символичен гроб на Боян Енравота", заяви доц. Павел Георгиев.

Откриха в Плиска луксозен гроб предполагат че е на първия български мъченик
netinfo
„Ние в момента продължаваме работата си в дълбочина и просто опряхме на него", обясни и Тихомир Тихов от екипа археолози, които работят на терен. Той допълни, че към момента не са правени опити този символичен гроб да бъде отворен, но се предполага, че в него няма да има реликви, а ще има плътна зидария.

„Пълното му изследване е трудно, тъй като е свързано с укрепване на конструкцията, в общи линии това поставяне на гроба под сводеста на конструкция на кладенеца, предполага тази символика", поясни още Тихов. Според него по всяка вероятност ще се направи опит за пълното проучване на символичния гроб, но всичко това е свързано с обезопасяване на обекта. Тихов допълни още, че е малко вероятно да има мощи на мъченика, тъй като гроба е символичен.

Откриха в Плиска луксозен гроб предполагат че е на първия български мъченик
netinfo
„Самата позиция на гроба не предполага това, тук е имало и вода, така че тези мощи при всички положения щяха да изгният, а те се полагат на такова място, където може да се запазят", каза още Тихов.

Проучването на аязмото в Голямата базилика ще продължи общо около един месец. Дейностите се финансират със средства на стойност 500 000 лв., които бяха отпуснати от правителството за проучвания на Голямата базилика и още два обекта в първата българска столица Плиска.