Мюсюлманите в цял свят честват днес Свещения празник Рамазан байрам, с който приключват едномесечните пости. Това е тридневен празник на разговяването, преустановяването на постите, каза за БТА зам. главният мюфтия Ведат Ахмед.
Според традицията след сутрешната молитва мюсюлманите се поздравяват, посещават родителите и по-възрастните си роднини, засвидетелстват им своето уважение, като им целуват ръка, искат прошка и се помиряват. Децата се даряват с дребни пари и лакомства. Посещават се и гробищата, където вярващите четат заупокойни молитви за мъртвите си роднини.
На Рамазан байрам традиционно на трапезата се поднасят бонбони и много различни сладкиши. Най-усърдно се пости в последния ден на месец Рамазан - Арифе. Това е подготвителен ден преди празника и за вярващите има най-голяма благодат, посочи Ведат Ахмед. В последния ден на Рамазан се дава фитре (милостиня) на бедни хора и сираци. Минималната сума, определена за тази година от Главно мюфтийство, е 4 лева, изчислена на базата на един храноден на човек, обясни зам. лавният мюфтия. Той допълни, че размерът на милостинята се преизчислява всяка година в зависимост от икономическото състояние на съответната страна.
Месец Рамазан е повратен в историята на исляма и поставя началото на ислямската цивилизация. В този период мюсюлманите превземат без кръвопролития свещенния град Мекка, който по-рано поради гоненията на езичниците са принудени да напуснат и да се преселят в Медина. След превземането на Мекка, правоверните изхвърлят всички езически идоли от свещенния храм Кябе, разказва мюфтията.
В нощта Кадър (на турски - Кадир, отбелязван т.г. на 15 август) по време на Рамазан започва низспославането на Свещения Коран. Пророкът Мохамед е бил на 40 години, затова тази възраст се приема като повратна, пророческа в исляма, посочи духовникът. Той обясни, че още преди появата на исляма, арабите използват лунния календар. След смъртта на пророка, по време на втория халиф Юмер, лунният календар (хиджри) се приема официално.
Начало на хиджри (букв. Преселване) е 624 г. - годината на преселването на пророка от Мека в Медина. Месецът в лунния календар започва с всяко новолуние и се състои от 29 или от 30 дни, затова лунният календар е с 10 дни по-малко от слънчевия. Това обяснява факта, че всяка година датите, в които се честват двата големи религиозни празника - Рамазан и Курбан байрам се изместват с 10 или 11 дни по-рано, обясни Ведат Ахмед.
Той съобщи, че по данни на Главно мюфтийство в България празникът ще бъде почетен от близо 1,5 милиона мюсюлмани, а празничната молитва ще се изпълни в над 1 200 джамии в страната. Най-рано молитвата ще започне във Варна - в 8.02 ч., а в София ще е в 8.20 часа, съобщи Ведат Ахмед.
В 7.12 ч. минаретата на джамиите в област Кърджали огласиха празничния намаз на мюсюлманите за Рамазан Байрам. Познатият още като Шекер Байрам и един от двата свещени празници в Исляма ще продължи три дни - от неделя до вторник. В градската джамия на Кърджали се стекоха стотици вярващи, част от които останаха извън храма. Там ще бъдат кметът на общината Хасан Азис, районният мюфтия Бейхан Мехмед, както и много изселници от Турция.
Мюсюлманите по целия свят отбелязват днес празника Ейд ал Фитр, с който приключва свещеният месец рамазана, през който богомолците постеха от изгрев до залез слънце, предават и световните агенции. Празникът е известен още като Рамазан байрам, Ураза байрам, Кьочук байрам или Шекер байрам. В превод от арабски Ейд ал Фитр означава празник за приключване на поста. Официално днес постът на рамазана ще приключи с молитва и после вярващите ги очаква богата трапеза. Заедно с празника Ейд ал Адха - празника на жертвоприношението или Курбан байрам, Рамазан байрам е най-важният празник за мюсюлманите.
