Монасите от кюстендилското село Копиловци, които се издържат със земеделие, от няколко години произвеждат екологични продукти. Стоката им е предпочитана и търсена в цялата страна, заради качеството и липсата на химикали.
„Най-важното за всеки един продукт е той да е качествен. Когато нещата са хубави, винаги намират пазар”, казва игуменът на копиловския манастир „Благовещение” отец Касиян.
Братството обработва стотици декари земи в кюстендилското поле, а от няколко години монасите са регистрирани и като био-производители. Приходите от реализацията на продукцията отиват за продължаващото строителство на манастира, за инвестиции в обработката на земята и техника, разказват монасите.
Според игумена на копиловския манастир „Благовещение” отец Касиян, чистите продукти, произвеждани от братството, са стремежът на монасите към чиста вяра. „Ние се издържаме със земеделие и това е нашата основна дейност и послушание”, разказва Касиян. Той твърди, че е закърмен със земеделие, защото баща му бил агроном. Монасите отглеждат ябълки, праскови, круши, череши, сливи, различни зеленчуци. Отглеждат и животни, пчели и пъстърва.
Земеделците-монаси използват стари забравени методи в земеделието, като например полагането на слама, която запазва структурата на почвата и влагата, както и плодовете, които падат и не се набиват. „Осигурява се и гниене, което подхранва почвата”, разказва Касиян.
„Стараем се да правим всичко така, че да удовлетворим изискванията, хората да са здрави. Да работим по съвест, да не влагаме никакви отрови. Това наистина може да се направи, въпреки многото трудности и многото мними специалисти, които влагат какви ли не препарати с недоказано качество. Който иска - можем да му покажем как”, казва Касиян.
„Всичко, което изкараме като средства, се влага в строежа на манастира. Не ни липсват клиенти, защото продукцията се доказва сама. Имаме и случаи, при които хора от другия край на България идват да си купуват от нас. Един човек наскоро пристигна и каза, че съпругата му не можела да приема никакви плодове и зеленчуци, освен нашите”, разказва Касиян.
В момента в братството има 10 монаси, но наемат и работници, за да им помагат в земеделската работа. Имат и доброволци, които работят напълно безвъзмездно. Монахът Иван от три години е послушник в манастира. Разказва, че преди да постъпи в него не се е занимавал със земеделие, а това, което научил, го научил в манастира. „Биоземеделието винаги ми е било „на сърце”, както и всичко, свързано с природосъобразния начин на живот”, казва послушникът.
Използваме постиженията на науката и на техниката, така че да не ползваме никакви вредни химикали, разказва послушникът. Допълва, че отскоро ползват и метео-станция, която дава точна преценка за всичко, което е необходимо да се направи в даден момент, взимайки предвид атмосферно налягане, слънцестоенето, влажността, дори и това в кой период определено насекомо или гъба започват да се развиват.
Тази информация постъпва в база данни, които се обработват от компютър, който дава статистически данни кога какво трябва да се прави, разказва послушникът. Твърди, че информацията постъпва от Холандия и може да се следи дори от телефона. Когато дойдох в манастира бях съвсем обикновен модерен човек, разказва още Иван.
„Това, което разбрах, идвайки в манастира е, че на човек му трябва много малко, за да живее и то не само да живее добре, а да благоденства. Кризата, за която говорим, е криза в съзнанието на хората. Когато тази криза се преодолее, в съзнанието и душите, тогава ние ще разберем, че не е нужно човек да е богат, за да живее добре”, казва послушникът.
Ползите от екоземеделието монахът обяснява от една страна с консумацията на качествени храни, а от друга - с физическото здраве, когато ги обработва. „Освен че се храниш с биологично чисти храни, упражняваш и еко-фитнес”, допълва послушникът.
Източник: БТА
