Най-кратката дефиниция за лидер е: човек, който има последователи, коментира в интервю за Дарик преподавателят по управленска политика, управление на комуникациите и връзки с обществеността в УНСС Ивайло Илиев. У всеки човек се крие лидерски потенциал, а това дали той ще бъде реализиран, зависи от гените, средата, в която е израснал, и конкретната ситуация, изискваща да го прояви, обясни още Илиев. Той отговори на въпросите какво е лидерството, кой може да стане лидер и каква е разликата между мениджър и лидер в рамките на дадена компания.
Ивайло Илиев беше гост на „Рока радио" по Дарик
Ако хан Кубрат имаше днешните познания за лидерство, как можеше да мотивира своите синове да останат и да работят заедно?
От преданието, достигнало до нас за хан Кубрат, в което се разказва, че събира синовете си на смъртния одър, можем да твърдим, че до смъртта му те са били заедно, което означава, че са следвали своя лидер, в случая баща, до последно. От това можем да направим извода, че хан Кубрат е притежавал лидерски качества и е много вероятно да е възпитал такива и у синовете си. Можем само да гадаем защо са поели по различен път, тъй като историята не ни дава необходимата информация по този въпрос. Същественото от гледна точка на лидерството обаче е, че уменията и качествата, проявени от различен лидер, са си негови и именно той е мотиваторът, а не славата или заветът му.
В Средновековието е ставало въпрос за запазване или разделяне на държави, тъй като по това време това са били едни от най-сериозните организации. Съвременният свят обаче изобилства от всякакъв тип различни организации, а примери подобни на този продължават да се срещат. Например Стив Джобс - име, което всеки е чувал, безспорно е признат световен лидер. Компанията, която основава и дълго време ръководи, всъщност когато той я ръководи, винаги е имала просперитет, а в периода, в който той е бил по някакъв начин настрани от нея - от 1986 до 1997 година, когато е изгонен, това за нея се води период на упадък. Което означава всъщност, че до голяма степен лидерът трябва да си е на мястото и да мотивира хората.
Какво е лидерството?
Когато мислят за лидерството, повечето хора започват именно с това - какво е лидерството?
Представят си може би политическите лидери - тези, които ни управляват, а то не е само това.
Не е само това, да. В продължение на хиляди години философи, автори, учени се опитват да отговорят на този въпрос, дават различни отговори и те в голяма степен допринасят за целия дебат по темата. Интересно е мнението на американския професор, политолог и писател Уорън Бенис, който казва, че лидерството е като красотата - трудно можеш да го опишеш, но когато го видиш, ще го разпознаеш. Друг интересен цитат в тази насока е, че лидерството означава да се върви нанякъде, вместо да се броди безцелно. Но какво всъщност е лидерството? Трудно може да се даде еднозначен отговор на този въпрос. И всъщност много хора са се опитвали да го дадат. Изследвайки преди време различните определения един от авторите възкликва, че има почти толкова определения, колкото са и хората, които са се опитали да го дефинират. Но ако трябва да дадем някакво обобщено определение, то би звучало така: лидерството е процес на повлияване на другите за разбиране и постигане на съгласие за това какво трябва да бъде направено и как да бъде направено ефективно, а също и за процеса на подпомагане на колективните усилия за изпълнение на споделените цели.
Как се промениха нагласите за лидерството от древността до днес и какви са съвременните теории за лидерството?
Трябва да се върнем доста преди Кубрат, още при древните гърци, които са възпявали своите герои в най-различни текстове. Платон например твърди, че дадени хора могат да бъдат лидери, а други не могат. Подобно твърдение е актуално до края на миналия век. Дотогава се е вярвало, че лидерите се раждат. И психолозите ги изследват, за да видят какво ги различава от останалите хора, но разлика така или иначе не е открита. През 50-те и 60-те години на миналия век учените се съсредоточават върху това какво всъщност правят лидерите и вниманието е насочено върху това какво съчетават в себе си лидерите като висока степен на внимание към своите подчинени и в същото време висока степен на внимание към работните задачи. Тоест търси се баланс между двете. В края на 60-те години изследователите поставят лидерството в ситуационен контекст, тоест да се реагира по доколкото е възможно правилен начин в конкретна ситуация. Друга по-съвременна теория е тази за емоционалната интелигентност. Концепцията за емоционална интелигентност печели изключителна популярност и в обществото, и в академичните изследвания. Все по-често тя бива свързана с лидерството като ключов фактор за успеха. Някои видни защитници на теорията, какъвто е например Даниел Голман, който до голяма степен има огромна заслуга за популяризирането на емоционалната интелигентност твърди, че именно тя е ключовата разлика между лидерите на средно и тези на изключително ниво. Той отива малко по-далеч - според него 90 на сто от успехите на ефективните лидери се дължат именно на емоционалната интелигентност. Това вся още не е доказано, но все повече учени се обединяват около мнението, че когнитивната интелигентност не е достатъчна и все по-голяма роля започва да има емоционалната.
От всеки човек става ли лидер? Лидерството едва ли е някакъв пакет от мерки, които могат да се активират.
Наистина не стоят така нещата. Това е нещо, което започва може би след раждането. До един момент се е вярвало, че лидерите се раждат такива. Безспорно гените играят голямо значение, но се предават не само във физически качества, но и в други фактори като например средата, в която отраства човекът и му влияе, ценностите на родителите и така нататък. Тази теория вече може да се каже, че отмира, но все още има общества в различни държави по света с класово разделение на хората. На тях може би им е някак по-удобно да поддържат теорията за великия човек, че той съществува и така нататък. Истината е, че всеки човек има някакъв лидерски потенциал у себе си. При някои той е по-малък, при други - по-голям и завиди от самия човек дали и как ще успее да го развие. Повечето хора вярват, че трябва да са мениджъри, че да развиват своя потенциал. Това не е вярно. Всъщност, за да си лидер, не е необходимо да си мениджър. Проблемът е, че повечето хора не вярват, че го имат и когато им се появи възможност да го развият, те по някакъв начин я подминават и пропускат възможността да развият в полза на организация, общността или човечеството този потенциал. Немалко са примерите от историята, в които един човек е повлиял на огромни маси от хора.
Дайте премери.
Например Мартин Лутър Кинг, Фидел Кастро, Индира Ганди,
Майка Тереза.
Да. Това са отделни хора, които като деца едва ли са решили, че ще станат големи лидери, но така се е случило и имената им се помнят.
Има ли универсален модел за качествата, които трябва да притежава лидерът?
Има много изписана литература по въпроса. Голям брой изследователи са се опитали да идентифицират лидерските качества и са правили различни изследвания по този въпрос. Безспорен е фактът, че за да си успешен лидер, трябва да притежаваш определен набор от качества. Също толкова важно е освен да ги притежаваш, да ги показваш в конкретна ситуация, когато това е необходимо. Човек може да има невероятен лидерски потенциал и малко на брой недостатъци като например да е притеснителен и това да му пречи да развива потенциала си. Всъщност универсален модел няма и трудно може да се твърди, че има такъв, защото различни качества в различна ситуация и среда трябва да се проявяват.
Каква методика трябва да се прилага, за да се изследват лидерските качества? Как да „хванем" лидера?
Тук също няма еднозначен отговор. Методиката представлява набор от много инструменти за събиране на информация - анкети, интервюта, социограми. След като информацията се набере, идва ред на статистическите инструменти за обработването й, а след това да се изведе някакъв краен резултат. Това не е никак лесна задача. В публичното проостранство съществуват много тестове с въпроса „Лидер ли си?" и така нататък, последвани от десетина въпроса и отговори в три групи според събраните точки. Това може да служи единствено и само за запълване на страниците. Реално за да се идентифицират лидерските качества ни трябва да се изследва представителна извадка на всички лидери по света, но кои са те, колко са, няма как да се знае, а броят им е необходим, за да определим представителна извадка.
Как са взаимосвързани групата и лидерът? Лидерът ли избира своята група или групата формира своя лидер? Знаем историите за четата и воеводата. Ако има разминаване, какво правим?
Безспорно е едно, те са взаимосвързани и в много малко ситуации биха могли да съществуват едно без друго. Възможно е човек, който е лидер или притежава лидерски потенциал, да формира група с приятели, колеги, съмишленици и така нататък. Вероятно в началото той ще бъде лидер на групата и тя ще се движи по неговата визия. Но няма как той да бъде резервиран за това място. Сещам се за едно не особено научно, но пък обявено за най-краткото описание за лидер - това е човек, който има последователи. Ако нямаш такива, просто няма как да се наречеш лидер. Именно поради тази причина нямам как мястото на лидера да е резервирано за един човек. Ако той загуби своите последователи, групата веднага може да издигне нов лидер.
Много интересни бяха последните протести. Сякаш хората не искаха да имат лидер. И дори изявени личности се дистанцираха.
Ами действително това е нещо, което липсва на тази група - водач, който да дава някаква насока и на протестите. Но в Българя много неща са разбрани по различен начин.
Споменахте разликата между мениджър и лидер. Във футбола има капитан. В „Челси" капитан е Джон Тери, той е избран, лидер е. но друг футболист - Фернандо Торес, играе добре, следват го двама-трима. Кой е лидерът - капитанът или другият? Между тях има ли борба?
Би следвало капитанът да е избран от отбора, което означава, че е признат лидер. Възможно е да съществуват и неформални лидери в някаква група. Ако капитанът е формалният, не е невъзможно да съществуват и неформални. На Джон Тери му се носи слава за жените. Ако той нещо сгафи по въпроса, веднага може да изгуби последователите си и групата да избере друг лидер. Може би по старшинство, докато играе, ще носи капитанската лента, но това е на терена.
А във фирмата примерно има мениджър, който ръководи, но друг е лидерът? Какво да направи мениджърът, как да подходи?
Това е интересен въпрос и много зависи от разбиранията на мениджъра. Като цяло съществува разлика между мениджър и лидер. Тя установена преди половин век и е започнало писането на статиите по този въпрос. Съществува една емблематична фраза по този въпрос: мениджърите са хора, които вършат нещата правилно, а лидерите са тези, които вършат правилните неща. Казано с други думи, мениджърът се занимава с реализирането на плановете и целите на организацията, докато лидерството е създаване на визия за бъдещето. Ако мениджърът е достатъчно разумен, няма да потиска идеите на лидера, а ще се старае да ги развива, да стимулира по някакъв начин. Но това разделение е до голяма степен теоретично, а на практика особено в България нещата стоят по по-различен начин. Мениджърите се бият в гърдите „Аз съм на върха на пирамидата, а какъв е този, че ще ми клати лодката".
