Кръстословиците скоро няма да изчезнат
Кръстословиците скоро няма да изчезнат / снимка: sxc.hu

Докато съществуват печатните медии, кръстословицата ще присъства в тях. Ако някой ден все пак изчезнат добрите стари вестници, тя вероятно ще се прехвърли в новите форми - Интернет или нещо друго в електронен вид. Самият факт, че чества вече 100 години по света, означава, че скоро няма да изчезне.

Това каза пред БГНЕС известният енигматик Георги Неделчев по повод едновековния рожден ден на кръстословицата.

Няколко държави - Великобритания, САЩ и Южна Африка, претендират, че са „бащите” на веселата главоблъсканица. Спори се и кой точно я е измислил. Някои смятат, че автор на идеята е затворникът Виктор Орвил, който се е забавлявал, като е писал думи на плочите на пода в затвора. Други посочват като автори журналистите Майкъл Дейвис или Артър Уин.

Днес играта на думи може да се срещне в почти всеки вестник по целия свят, но в различни разновидности. „Тук у нас, вече близо 20 години, сканди-формата е предпочитана и наложена като такава, докато зад океана, в САЩ, по-разпространената и популярна форма е кръстословицата от класически тип - с черни квадратчета и обяснения на думите, изнесени извън графиката. Освен това, при тях съществуват доста и различни варианти на кръстословицата, а за съжаление, същото не може да се каже за родната енигматика. Много са малко изданията, предимно специализирани книжки, в които присъстват форми, различни от баналното бих казал, сканди във всеки вестник. Скандито вече много години се прави с компютърни програми, а за другите разновидности на кръстословицата няма създадени такива и това обяснява отсъствието им”, обясни пловдивчанинът, който е потомствен енигматик.

Баща му Атанас Неделчев е бил сътрудник на повечето софийски издания за енигматика през 40-те год. на 20-и век. Георги има 25 години практика над 15 000 публикации в повече от 100 издания в България, както и около 50 кръстословици в Русия.

По мнението му с всеки ден намаляват авторите, които създават и поддържат по този начин традициите на старите ни майстори в тази област. Според него с годините всеки истински автор оформя своя творческа физиономия, която повече или по-малко го отличава от останалите. „От оформянето на графиката, до използването на едни или други думи, както и намиране на по-интересни форми на творчески изказ и оригинални хрумвания”, допълни той.

През 2006 г. Неделчев прославя страната ни с 80-метрова кръстословица, кандидат за „Гинес”. След като разбрал още през 1988 год., че в „Гинес” е отбелязана като рекорд, кръстословица с над 25 000 думи, е решил, че някой ден може би ще се опита да го подобри. „Този ден дойде през 2003 год. и след малко повече от 3-годишни усилия и 18-20 часови понякога работни дни, успях. Друг е въпросът, че още не съм регистриран, тъй като процедурата е доста сложна и има много странични изисквания. Кръстословицата е в сканди формат, съдържа 57 002 думи, разположени в 171 000 квадратчета. Отпечатах я на 150 вестникарски страници А3”, разказва авторът й.

Едва ли си представяте, че човек измислил и подредил хиляди думи, ще срещне игра, която да го затрудни. Той обаче признава, че за направата на магическия квадрат 9х9 са му били необходими 20 години. „Е, не непрекъснато, но с първоначалната подготовка от две-три години за събирането на близо 10 000 9-буквени думи, както и последвалите след това още две-три години неуспешни опити, през паузите от по няколко години почивка, последващи отново опити и така до успешния край през 2009 г. А са само девет участващи думи. Отвъд океана бяха направили вече магически квадрат 10х10, но съставен на компютър, в който са били вкарани 1,6 милиона имена от телефонни указатели, както и всякакви части на речта. За направата от компютър на магически квадрат 9х9, е необходимо да има база данни от не по-малко от 60 0000 думи в паметта му.

От разговор с дългогодишна продавачка на кръстословици в столицата разбрахме, че играта блазни по-скоро възрастните, които я използват за „гимнастика на ума”.

„Доста неща се научават, за да може човек да попълва тези малки квадратчета”, разказа ни Георги Белчев, който решава кръстословици от повече от 50 години. Спомня си времето, когато нямало кръстословици във вестниците. „Имаше едно списание „Наша родина”, в което един път в месеца излизаше единствената игра на думи. Сега кръстосва думички всеки ден, но само от най-трудните, които заслужават „напъване на клетките”.

Общество