Археологически комплекс „Калето” се намира в югозападния край на град Мездра, върху висок скалист рид, надвесен над левия бряг на река Искър.
Хълмът е естествено защитен и разположен на място, където се пресичат основни пътища, използвани от дълбока древност до днес. На този кръстопът на цивилизациите са събрани останки от цялата човешка история - от каменно-медната епоха до Средновековието.
ГАЛЕРИЯ: Крепостта Калето край Мездра
Хълмът над река Искър е запазил следите от две последователно съществували укрепени селища от края на каменно-медната епоха (втората половина на 5 хил. пр.Хр.) и преходния период към бронзовата епоха (първата половина на 4 хил. пр.Хр.), които са унищожени при стихийни пожари.
Една от най-значимите находки от края на каменно-медната епоха е откритото през 2008 г. „Светилище на тура”, което няма аналог в България. Дивото говедо Тур било езическо божество, за което древните вярвали, че крепи света на рогата си. На същото място, където се намирало светилището на тура, около 2500 години по-късно е създадена ранно-тракийската сакрална структура. Древните траки от племето „трибали” населявали местността до 1 в., когато селището заедно с цяла Мизия е завладяно от Римската империя.
Историята на „Калето” продължава през Античността, като на това място са съществували римско укрепление от средата на 2 в., езически култов център от 3 в. и укрепено селище от 4-6 в. От този период са открити множество бронзови монети от времето на римските императори Дометиан, Клавдий II Готски и Проб, бронзови фибули, украшения за колан, торква и сребърно листо от лавров венец.
Много рядка находка е откритата под основата на крепостната стена бронзова отливка на орел. Това е едно от най-ранните изображения на тази могъща птица - емблема на Римската империя, изразяваща властта и силата. Друга ценна находка е бронзов ключ, намерен сред останките на най-представителната сграда на Калето. Поради стратегическото разположение на римската крепост, която е най-запазената крепост от този период у нас, археолозите допускат, че е открит символичният „Ключ към Северозапада”.
По време на Великото преселение на народите крепостта и градът са разрушавани нееднократно. През VII век по тези места дошли славяните. Последните антични монети открити тук са от времето на ранно-византийския император Юстин II (565-578) и посочват приблизителната дата на славянското заселване. След славяните по тези земи идват Аспаруховите българи и върху руините от късноантичното укрепено селище през 9-11 в. се развива старобългарско селище.
Крепостта и селището са превзети през 11 в., когато византийският император Василий II завладява Северозападните български земи.
