Световноизвестният израелски разказвач Етгар Керет пристигна в страната ни за втори път. При представянето на новата си книга, преведена на български език, „Момичето на хладилника", майсторът на късия разказ призна, че тук се чувства като у дома си. Творецът си пожела един ден в Израел да се възцари мир, тогава той щял да заприлича досущ на България. Може би именно това, че реалността в Израел е толкова разпокъсана, ме превърна в създател на къси разкази, споделя авторът.
Един от най-големите разказвачи в световен мащаб Етгар Керет, познат на българските читатели с книгата „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог", пристигна в страната ни, за да представи следващата си творба. „Момичето на хладилника" е сборник, който на 160-те си страници е поместил почти 50 кратки истории. Писането на кратки разкази е малко пространство, но в него имаш пълен контрол, казва авторът: „Може би логиката зад това писане е, че реалността в Израел е толкова фрагментирана, че когато човек пише книга, му се ще той да събере всичките тези истории и да не се чувства разпънат на кръст и разкъсан на парчета".
„Не, че имам нещо против романа като форма, даже обичам романите. Просто знам, че не мога да напиша такъв", споделя Етгар Керет. „Като ме попита някой защо не напиша роман, това е все едно да ме попитате защо не сънувам баба си по бански костюм", допълва той.
Въпреки това най-добрите писатели според Керет са тези, които не пишат кратки разкази. Авторът споделя, че е повлиян от европейската литература. Творци като Исак Бабел и Николай Гогол са изграждали стила му през годините, докато в един момент писателят е намерил своя: „Когато нещо се запечата в съзнанието ми, аз отивам при жена си и й казвам - случи се нещо страхотно! И когато тя ми каже „тук няма нищо вълнуващо, това е просто някаква глупост", значи имам разказ за писане".
Цялото интервю с Етгар Керет очаквайте в следващите дни в програмата на Дарик
