Елитът на тогавашния елит на българското общество е създал Търновската конституция, твърди професорът по история във Великотърновския университет Милко Палангурски. Във вторник излезе от печат написаната от него уникална енциклопедия на първостроителите на съвременна България.
В книгата „Учредителите" професорът е събрал информация за всички 230 народни представители участвали в създаването на първия основен закон на новоосвободеното Княжество България, подписан на 16 април през 1879 година в сградата на тогавашния конак в Търново, сега музей „Възраждане и Учредително събрание".
Подкрепа в начинанието проф. Палангурски е получил от Народното събрание, както и от всички институции, към които се е обърнал. По думите му енциклопедията е в подкрепа на кандидатурата на Велико Търново за културна столица на Европа през 2019 г., а музей "Възраждане и Учредително събрание" трябва да се превърне в място за преклонения на българския конституционализъм, каквото е Царевец за българската държавност.
„Руското временно управление е събрало във Велико Търново цвета на българския политически, обществен и стопански елит, за да изработи Органически устав за държавно устройство на Княжество България. Учредителите са дейци за национална църква и просвета, революционери, търговци, издатели, земеделци, чиновници, юристи, лекари и учители. Всеки в своята сфера на живот е направил достатъчно, за да покаже, че има правото да бъде създател на нова България. Общото е, че всички знаят, че проектът Българска държава трябва да проработи. Те са били грамотни и образовани хора, участвали в обществени проекти, и теорията, че мнозина от подписалите Конституцията са невежи, не е обоснована", разказа проф. Палангурски.
Три години е продължило проучването му по темата, като за първи път е уточнена бройката учредители- 230. 211 от тях са положили подписите си под Търновската конституция. Някои от останалите са напуснали демонстративно залата, други са отсъствали по неясни вече причини. Търговците, църковните дейци и лекарите са подкрепяли консервативните идеи в Учредителното събрание, останалите се залагали на либералните.
„Ние наричаме двете течения консерватори и либерали, а те самите са се определяли като опнати и разгащени. Любопитно е, че възпитаниците на западните колежи ги няма сред либералите, а такива са излезлите от руските учебни заведения. Всъщност западните възпитаници са най- лютите русофили у нас, а прозападно настроени са неуспелите семинаристи от Одеса", усмихва се проф. Палангурски.
Най- възрастният депутат е бил Янаки Комнино, а най -младите са по на 25 години- това е била долната възрастова граница. Любопитно е, че Комнино умира през 1903 г., а на некролога му пише, че е на 115 г. Според проф. Палангурски бащите на първата ни конституция са издигали над всички българския интерес. Като пример той посочи Захари Хаджигюров от Самоков. Този богат българин е живял 12 години в Цариград, защото се е зарекъл, че ще се върне в Самоков само с българин- митрополит. Похарчил е един милион гроша, три пъти е гонил гръцкия митрополит от родния си град, но в крайна сметка е постигнал целта си. Друг голям българин е учителят Никифор Попконстантинов, който е имал 40 свой ученици депутати в Учредителното събрание. Такъв е и сподвижникът на Левски- Димитър Пъшков, който единствен не казва нито дума пред турския съд и после изпратен на заточение в Диарбекир. Там създава фирма и изхранва цялата българска диаспора. Той става един от големите предприемачи в България и през 1921 г. загива шофирайки личния си автомобил.
„Биографиите на много от тези хора са достойни за филм, а като изключим 30- 35 души за останалите почти нищо не се знае, освен някоя малка статийка излязла по родните им места. Сами сме си забравили хора, с които всяка нация би се гордяла. В същото време вижте американците. Познават си учредителите и ги изучават в училище поименно. Така че, това ме движеше - да разбера първо колко са били народните представители, а след това и кои са били те", коментира още проф. Палангурски.
