Вчера се състоя втората премиера на книгата на Иван Стамболов „Сула в огледалния свят”. Изданието беше представено от Александър Секулов в клуб „Петното на Роршах” в Пловдив. А по-късно авторът Иван Стамболов сподели и впечатленията си от събитието:
Преди две седмици беше софийската премиера на книгата Ви в клуб „Библиотеката”, вчера беше пловдивската. Коя се получи по-добре?
Двете бяха толкова различни, че е невъзможно да бъдат сравнени. Софийската премиера беше по-скоро купон. Почти половината от присъстващите близо 200 души бяха мои приятели, познати и партньори. Старите ми приятели Христо Гърбов и Искрен Пецов направиха много свежо шоу с китари и литературно четене, в което въвлякоха даже и мен. Нали можете да си представите как Христо Гърбов чете „Химн на министерство на здравеопазването”? В Пловдив беше съвсем друго. Там не познавах никого. Клубът беше препълнен с абсолютно непознати за мен хора, които обаче вече бяха чели текстовете ми и час и половина си говорихме за тях. Усещането е изумително. Човек рядко попада на толкова чувствителна и интелигентна публика.
Книгата Ви вече от месец е на пазара. Какви са впечатленията на читателите?
Страхувах се, че пикът на интереса ще бъде около премиерата и после ще започне да спада. Но се получи тъкмо обратното. Вече две седмици почти всеки ден ми се обажда някой да ми каже, че си е купил книгата, прочел я е и държи да сподели с мен любимите си разкази и пасажи. Това е хубаво, защото значи, че книгата е успяла да заживее своя си живот.
За какво всъщност се разказва в „Сула в огледалния свят”?
За какво ли не. Книгата е в три части. Първите две са нещо като преразказ по картинка с елементи на разсъждение. Взимаме някаква тема - случка или даже само някое изречение или израз като „да ти е живо и здраво името”, например - и започваме да разсъждаваме върху него от гледната точка на не особено умен и психически уравновесен човек: от какво боледуват имената, от какво умират, можем ли да им помогнем, как да им помогнем да са живи и здрави и т.н. В първата част повод за такива „анализи” са само реклами и то предимно телевизионни реклами. Във втората темите са най-различни, като се започне от политически и се стигне до въпроса за близнаците: ако трима близнаци са тризнаци, то колкознаци са децата на сьомгата? Що се отнася до третата част, тя е вече нещо друго. Казва се „Алкохол” и досега не съм признавал, а нямам намерение да признавам и в бъдеще, че автор на разказите в нея съм аз. Това е най-литературната част и се състои от истории с постоянни герои. Между другото, снощи в „Петното” ме попитаха дали аз съм Батко - един от героите в „Алкохол”. Отговорих, че, обективно погледнато, не съм и, което е най-страшното, Батко е абсолютно действителна личност, както впрочем и останалите, а разказите в своята кулинарна и алкохолна част са почти документални.
Имат ли читателите ви разкази, които харесват особено много, разкази, които са се превърнали в хитове от блога ви?
Оказва се, че да. Това се потвърди и снощи. Понеже в програмата трябваше да има и четене на нещо (което мен ме потиска, защото имам лоша дикция), отворих книгата наслуки и се падна да прочета „За премръзналите слонски тестиси и българските аристократи”. Прочетох го и признавам, че много се забавлявах, защото го бях забравил. После си поговорихме още със Сашо Секулов и с публиката и, не щеш ли, някой от залата поиска да прочета още нещо. Ужас! Но, какво да се прави - попитах пак ли да отворя книгата наслуки, но тогава няколко гласа се надигнаха и казаха: „Не. Дзен и изкуството да си обършеш гъза!”. Този текст се радва на такъв успех и такава популярност, че вече започвам да ревнувам от себе си. В Интернет е прочетен около 50 000 пъти и стотици пъти е цитиран по най-различни места. Та, ето това е хитът.
За какво предпочитате да разговаряте - за дзен и изкуството да си обършеш… или за политика?
Че то има ли някаква разлика!
