Сериалът „Das Boot” в осем части е изключителна история
Талин.
Беше тихо, прохладно и сравнително тъмно за този час. Да кажем, осем и нещо сутринта, когато очаквате да се просветли. Облаците да не са надвиснали над небето и слънцето да поздравява за “добро утро”. Тази утрин е мъгливо, но нищо. Отваряте прозореца на хотелската стая (изненада, прозорците се отварят, хотелът е истински, автентичен). Отпред в далечината бегло се забелязват сравнително по-високите сгради, а към тях криволичат павираните улици на стария град. Отдясно се е проточила друга улица, която “отдалеч прилича на пълзяща гъсеница”, както пише Чехов, а той продължава: “при ясно време понякога се вижда дори и градът. Сега, в затишието, когато цялата природа изглеждаше кротка и замислена…”
netinfo
Кротък и замислен е Талин на пръв поглед, а всъщност пълен с креативна енергия. За Талин чуваме основно определенията “електронен”, “дигитален”, “иновативен”, ала сега откриваме, че всъщност Талин е чаровно аналогов, което му помага да бъде иновативен, замислете се. Пак се връщаме на прословутия прозорец на хотелската стая – да, отваря се. Да, на нощното шкафче има будилник, аналогов. Да, безжичният интернет е бърз. Да, стълбите в хотела не са скрити и трудно откриваеми, за да използвате софостицирания асансьор, а са вити и красиви. Да, свещите в ресторантите са истински.
netinfo
В Талин сме за премиерата на “Das Boot”, защото обичаме кино, подводници, военни истории и отлична операторска работа. Сериалът “Das Boot” е в осем части. Гледайте тази зима по Epic Drama и очаквайте спиращо дъха продължение на историята, разказана от едноименния и номиниран за Оскар филм от 1981 – това са фактите накратко.
И още, за да ви пренесем в атмосферата: назад към 1981 година. Камерата се промъква, лъкатуши из онзи коридор на онази подводница. “Das Boot” тогава не беше просто филм за Втората световна война, а авантюристична кинолента, с която режисьорът Волфганг Петерсен повдигна достатъчно въпроси. Друг факт: несъмнено част от популярността на епичния филм се дължеше и на критичното му отношение към войната, но погледнато от дистанцията на времето, се открояват още ключови неща – прецизно отношение към детайлите и тиха състрадателност в наратива, вдъхновяваща режисьорска и операторска работа.
netinfo
Тази зима тръгва сериалът “Das Boot”, а в Талин е премиерната прожекция на първите две серии. Първото впечатление не подвежда. Съхранено е онова усещане от оригинала, когато Петерсен отдаваше достатъчно значение на камерата; усещането, звуците, клаустрофобичните характеристики на коридора на подводницата, където бяха затворени мъжете. Сякаш си там – амалгамата от сетивни възприятия е силна, усещаш аромата, миризмите, особения въздух в този малък коридор, докато камерата върши чудеса.
Дългоочакваната копродукция на Bavaria Fiction, Sky Deutschland и Sonar Entertainment, ще се излъчва по Epic Drama. Добрият номер със сериала е, че не преповтаря случилото се във филма, а напротив – обогатява го. Действието във филма приключва през декември 1941 година, а в сериала започва от 1942 година.
netinfo
И двете продукции са по романа на Лотар-Гюнтер Бухайм от 1973 година, но сериалът използва материал и от продължението на Бухайм от 1995 година „Крепостта“. Нещо повече – историята този път е по-внушителна, по-голяма, вероятно по-клаустрофобична за тези 40 мъже, които поемат на мисия. Екипажът е нов. Подводницата е нова. Мисията е нова. Сюжетът също – двете линии, които ще проследите, се случват паралелно по вода и на суша.
Есента на 1942 година, окупирана Франция, подводница U-612 се подготвя за първото си плаване. Капитан е Клаус Хофман – мъжът, който предвожда 40 млади мъже, отправящи се на първата си мисия.
netinfo
Драмата “Подводницата” е създадена с бюджет от 33 милиона щатски долара и ще се излъчва в над 100 територии. Сериите са заснети в Мюнхен, Ла Рошел, Прага и в Малта.
Когато излизаме от прожекцията, навън Талин е притихнал, парола за интернет (estonia100) ни напомня, че през 2018 година Естония празнува сто години от обявяване на своята независимост. Но какви ти сто години, когато първото споменаване на Талин е през 1154, когато арабския картограф Мохамед ал-Идриси маркира града на световната си карта. По-рано през деня и ние “картографирахме” Талин с помощта на трамвайната линия, която – на север от центъра – отвежда до поредица от чаровни дървени къщи, стара фабрика, малки магазинчета, кафенета, цветен ресторант с домашно приготвени ястия; и още – наоколо са младите жители на града, които разпръскват енергия, това е Каламаджа. И въпреки повечето хора тук, Талин създава усещането за спокойствие, различно от клаустрофобията на подводницата – кой идва в Талин, ни се иска да попитаме и защо не идват повече хора. Когато кацаме на летището – възможно най-уютното европейско летище, на което сме били, и сега, когато спираме за късен обяд в ресторант F Hoone, Талин ни очарова с… чара си, да.
netinfo
А после открихме, че има изключително удобни полети от Констанца до Талин, което ни подсказа, че следващото лято, когато изследваме северното Черноморие, ще отскочим набързо до Констанца и оттам до Талин. Естонската столица ще ни липсва. Както и чудесното еспресо в Kohvik August. Този хубав, хубав Талин!
