Десетки близки, приятели и почитатели на художника Енчо Пиронков го изпратиха в последния му път. Поклонението пред тленните му останки се проведе в столичния храм „Св. Георги Победоносец“.
„Това е един от артистите и един от хората, които много ценя и винаги ще ценя - първо като художник, който оставя едно неповторимо богато наследство, и второ - като човек, който беше пример за толерантност. Толерантен към всички колеги, толерантен към хората и в същото време беше човек, който следваше своя път и не позволяваше да му влияят странични фактори“, каза пред БТА директорът на Градската художествена галерия - Пловдив Красимир Линков.
По думите му такъв тип хора първо трябва да бъдат много ценени и второ - те са много малко. Линков отбеляза, че творческият път на Пиронков е неразривно свързан с Пловдив. „Той е единственият художник, който просто ми се обади един ден и каза: „Ела да изберем картини, искам да подаря на града“. И избрахме 42 картини и направихме един прекрасен музей на изкуството на Енчо Пиронков“, каза още директорът на пловдивската художествена галерия.
По думите му една от характерните черти на големите творци е, че те остават да живеят с това, което са създали.
„Енчо Пиронков е един от класиците на епоха. Той покрива едно много дълго време. Енчо е един от основоположниците на цели школи, пловдивска наречена“, каза скулпторът Вежди Рашидов. По думите му той е един от много големите ни майстори.
Певицата Йорданка Христова разказа, че познава Енчо Пиронков от 60-те години на миналия век, когато много от младите художници и артисти се събирали в сладкарница „България“ и добави: „Щастлива съм, че го познавам от тогава. Дъщеря му - прекрасната Вида, ми написа такава фантастична песен“.
Христова припомни, че Христо Стефанов, Йоан Левиев, Георги Божилов-Слона и Енчо Пиронков са били великите пловдивски майстори от онази епоха. „Той беше последният всъщност, но си отиде щастлив“, каза певицата.
„Едно цяло време се оттегля. Той е един от последните мохикани, които бяха тук“, каза актьорът Стефан Мавродиев. Той отбеляза, че Енчо Пиронков бил не само негов приятел, а и кум. Той беше част от най-силната група на България - бяха едни художници, всеки с индивидуални, ярки, с техен поглед върху нещата. Чудесни художници. Пловдив беше истински живо място на България. „Една силна епоха се оттегля. На истинска голяма, човешка борба за утвърждаване и за преодоляване на всички догми и понятия. И те ги преодоляваха с голям успех“, отбеляза той.
„Аз съм много голям приятел със сина на Енчо Пиронков - Петър, и с Вида, разбира се, авторката на „Гълъбо“. Уважавам тяхното семейство и то беше взаимно. В последната ни среща, която беше около Софийския университет преди няколко месеца, бате Енчо каза, че много ме обича като водещ и с удоволствие гледа. Като творец - това е една епоха в българската художественост. Човек, който с всички представители на пловдивската школа, надскача Пловдив и е европейски, световен творец“, каза телевизионният водещ Ники Кънчев.
Енчо Пиронков си отиде на 92-годишна възраст.
