С бодър дух и усмивка баба Миланка Полежанова посрещна своя 103-ти рожден ден. "Чувствам се много добре, щом вкъщи всички са живи и здрави и за мен е добре", сподели рожденичката. В действителност нейната възраст трябва да е 106 години, но по „онова" време, новородените били записвани в регистрите по-късно, поради голямата смъртност на бебетата, съобщиха от пресцентъра на Общинска администрация.
Баба Миланка казва, че това, че е на повече от век не й тежи, радва се на обичта и уважението на близките си, приятелите и съседите от квартала. "Липсва ми работата, да мога да се развършея у дома, по двора, да ида на нивата, да съм заета с нещо. Цял живот съм обичала да шетам, да се трудя и сега това ми липсва" - казва още баба Миланка. Столетничката е запазила младежкия си дух, паметта и любовта към македонските песни.
"Колкото и болна да съм, чуя ли песен, тупне ли тъпан, хващам се на хорото и запявам и аз", с блясък в очите си казва тя. Животът на баба Миланка Полежанова е не по-малко интересен от нейната възраст. Повече от 30 години е работила като звеноводка в АПК Разлог във фуражна бригада. С обич и малко тъга си спомня за отминалите дни, когато другарството и разбирателството в колективът са били двигателят на всяка работа. Животът я е дарил с 3 деца, 6 внука, 11 правнуци и 3-ма праправнуци.
Една от най-големите й радости сега е възможността да ги посреща на трапезата, да сяда отвън пред портата сред хората от махалата и да разказва истории, които помни.
"Не броя годините си, но се радвам и благодаря от сърце на хората от общината, които никога не ме забравят. Не само по празници, но и в делници, с повод и без повод идват, навестяват ме, питат ме имам ли нужда от нещо, не ме забравят хората, макар че с обичта и грижите на домашните, никога нищо не ми липсва", казва баба Миланка Полежанова.
