Тази година астрономическата зима ще настъпи на 21 декември в 17 часа и 59 минути, съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и катедра "Астрономия" при СУ "Св.Климент Охридски".
Това е датата на зимното слънцестоене - най-късият ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина. Съответно нощите около 21 декември са най-дългите в годината, с продължителност близо 14 часа и 58 минути за географската ширина на София, уточни физикът.
На 21 декември Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. На тази дата по обяд централното ни светило кулминира най-ниско над южния хоризонт - на височина едва 24 градуса за обсерваторията на СУ. В началото на зимата Слънцето не се издига високо над хоризонта, което всъщност е физическата причина за настъпването на зимата в Северното полукълбо на Земята, каза Маркишки.
След 21 декември денят ще започне да нараства, отначало незабележимо - едва с по няколко секунди на ден. "Например на 22 декември денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември - 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо около датата на пролетното равноденствие 20 март - с почти 3 минути на всеки следващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните около датата на есенното равноденствие 22 септември", припомня физикът.
Разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за София, т.е. с близо 6 часа и 17 минути повече от деня на 21 декември. Тази съществена разлика всъщност е причината за въвеждането на лятното часово време - още през 1916 г. в Европа с цел пестене на енергия и в опит за по-ефективно използване на дългите летни дни, припомня Маркишки.
Той припомня на любителите, че могат да регистрират фотографски в рамките на цяла година положението на Слънцето през интервал от няколко дни, но винаги в един и същи момент от деня - например точно в 12 часа по обяд. Нужно е също през цялото време на дългия експеримент да не разместваме фотоапарата, подчертава физикът. "Ако накрая софтуерно съвместим всички заснети кадри в един общ, той ще ни покаже т.нар. аналема - осмовидна верижка от слънчеви изображения, описана в продължение на годината. Най-високото слънчево изображение в нея ще бъде това, заснето в деня на лятното слънцестоене - когато Слънцето се издига най-високо в небето по обяд. Обратно - най-ниският слънчев образ ще е този, заснет в деня на зимното слънцестоене по обяд.
Ширината на осмовидната фигура на аналемата се дължи на разликата в скоростта, с която нашата планета се носи по своята орбита, обикаляйки Слънцето", каза Маркишки.
Това е датата на зимното слънцестоене - най-късият ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина. Съответно нощите около 21 декември са най-дългите в годината, с продължителност близо 14 часа и 58 минути за географската ширина на София, уточни физикът.
На 21 декември Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. На тази дата по обяд централното ни светило кулминира най-ниско над южния хоризонт - на височина едва 24 градуса за обсерваторията на СУ. В началото на зимата Слънцето не се издига високо над хоризонта, което всъщност е физическата причина за настъпването на зимата в Северното полукълбо на Земята, каза Маркишки.
След 21 декември денят ще започне да нараства, отначало незабележимо - едва с по няколко секунди на ден. "Например на 22 декември денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември - 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо около датата на пролетното равноденствие 20 март - с почти 3 минути на всеки следващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните около датата на есенното равноденствие 22 септември", припомня физикът.
Разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за София, т.е. с близо 6 часа и 17 минути повече от деня на 21 декември. Тази съществена разлика всъщност е причината за въвеждането на лятното часово време - още през 1916 г. в Европа с цел пестене на енергия и в опит за по-ефективно използване на дългите летни дни, припомня Маркишки.
Той припомня на любителите, че могат да регистрират фотографски в рамките на цяла година положението на Слънцето през интервал от няколко дни, но винаги в един и същи момент от деня - например точно в 12 часа по обяд. Нужно е също през цялото време на дългия експеримент да не разместваме фотоапарата, подчертава физикът. "Ако накрая софтуерно съвместим всички заснети кадри в един общ, той ще ни покаже т.нар. аналема - осмовидна верижка от слънчеви изображения, описана в продължение на годината. Най-високото слънчево изображение в нея ще бъде това, заснето в деня на лятното слънцестоене - когато Слънцето се издига най-високо в небето по обяд. Обратно - най-ниският слънчев образ ще е този, заснет в деня на зимното слънцестоене по обяд.
Ширината на осмовидната фигура на аналемата се дължи на разликата в скоростта, с която нашата планета се носи по своята орбита, обикаляйки Слънцето", каза Маркишки.
