Православният и католическият Великден обикновено се определят на различни дати. Православният Великден се пада на 5 май през тази година, докато католическият Великден се пада на 31 март. Католиците обикновено празнуват Светото Възкресение Христово по-рано от православните християни, разликата може да бъде повече от месец.
Православните църкви все още използват Юлианския календар за Великден, което означава, че в определени моменти може да има забавяне със седмици спрямо Григорианския.
Поради тази разлика в измерването на дните последният път, когато двете големи християнски деноминации споделят една дата за празника, е през 2017 г.
Разликата във времето между празнуването на Великден за двете вероизповедания ще става все по-голяма и по-голяма.
В резултат на тази увеличаваща се разлика, от 2700 г. нататък празнуването на Великден за православни и католици никога повече няма да съвпадне.
Общо през целия XXI век празнуването на Великден ще се проведе на един и същи ден 31 пъти, но през всеки следващ век това ще се случва все по-рядко.
Последният път, когато празнуването на Великден ще съвпадне, се очаква да бъде през 2698 г. Оттогава православните и западните християни никога повече няма да празнуват заедно Възкресение Христово.
Усложняващ фактор, който предизвиква спорове в историята, е намирането на единна дата за Великден и придържането към нея. В началото на своята вяра християните празнували възкресението на Исус Христос по различно време през годината.
Именно Светите отци от Първия вселенски събор през 325 г. от н.е. измислят единен начин за определяне на датата.
Те постановили, че Великден трябва да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, но винаги след Пасха.
До ден днешен православните се придържат към този метод за изчисляване на датата на празника, което води до това, че православният Великден обикновено се празнува по-късно, отколкото в западния свят.
През 2025 г. двете най-големи деноминации на християнството отново ще празнуват Възкресение на една дата.
През 1923 г. група православни църкви се събират в Константинопол (днешен Истанбул), за да преразгледат въпроса за календара, като в крайна сметка приемат противоречива позиция, че важните религиозни дати ще следват по-астрономически точния Григориански календар, с изключение на Великден.
Православните църкви все още използват Юлианския календар за Великден, което означава, че в определени моменти може да има забавяне със седмици спрямо Григорианския.
Поради тази разлика в измерването на дните последният път, когато двете големи християнски деноминации споделят една дата за празника, е през 2017 г.
Разликата във времето между празнуването на Великден за двете вероизповедания ще става все по-голяма и по-голяма.
В резултат на тази увеличаваща се разлика, от 2700 г. нататък празнуването на Великден за православни и католици никога повече няма да съвпадне.
Общо през целия XXI век празнуването на Великден ще се проведе на един и същи ден 31 пъти, но през всеки следващ век това ще се случва все по-рядко.
Последният път, когато празнуването на Великден ще съвпадне, се очаква да бъде през 2698 г. Оттогава православните и западните християни никога повече няма да празнуват заедно Възкресение Христово.
Усложняващ фактор, който предизвиква спорове в историята, е намирането на единна дата за Великден и придържането към нея. В началото на своята вяра християните празнували възкресението на Исус Христос по различно време през годината.
Именно Светите отци от Първия вселенски събор през 325 г. от н.е. измислят единен начин за определяне на датата.
Те постановили, че Великден трябва да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, но винаги след Пасха.
До ден днешен православните се придържат към този метод за изчисляване на датата на празника, което води до това, че православният Великден обикновено се празнува по-късно, отколкото в западния свят.
През 2025 г. двете най-големи деноминации на християнството отново ще празнуват Възкресение на една дата.
През 1923 г. група православни църкви се събират в Константинопол (днешен Истанбул), за да преразгледат въпроса за календара, като в крайна сметка приемат противоречива позиция, че важните религиозни дати ще следват по-астрономически точния Григориански календар, с изключение на Великден.
