Древните маи са се гордеели изключително много със зъбите си. Дълго преди европейците да започнат да запълват кариесите си със злато, хората в Мезоамерика са имали усмивки, украсени със скъпоценни камъни от нефрит, тюркоаз, злато, джет (черен кехлибар – бел. ред.) или хематит.
Мъже или жени, богати или бедни, изглежда, че много хора са посещавали зъболекар, за да си пробият зъбите и да ги напълнят със скъпоценни камъни или минерали.
Инкрустациите щели да останат за цял живот и вероятно са имали духовно значение. Но по това време блясъкът по зъбите може да не е бил чисто естетически.
Нови изследвания на цимента, използван за залепване на скъпоценни камъни към зъбите на маите, подчертават няколко потенциални хигиенни и терапевтични свойства.
Не само, че циментът е бил изключително лепкав (задържал е скъпоценния камък на мястото му повече от хиляда години), но и съставките му имат потенциала да се борят с кариеса и да намаляват възпаленията и инфекциите в устата, става ясно от публикувано в „Journal of Archaeological Science” изследване.
Богатата смес от органични компоненти кара археолозите да смятат, че циментоподобното вещество не е било използвано само като отблъскващо водата лепило.
Вместо това прикрепването на малки камъни към резците и кучешките зъби в ранна възраст може да е било с цел известна защита срещу кариеси.
Пробиването за поставяне на тези камъни в зъба е било извършвано толкова умело, че рядко е засягало пулпата от нерви и кръвоносни съдове в центъра.
Древните зъби, анализирани в проучването, произхождат от три археологически обекта на маите в Гватемала, Белиз и Хондурас, а индивидите, на които са принадлежали зъбите, не изглежда да са били от елита.
В уплътнителите, използвани за прикрепване на скъпоценните камъни към зъбите, изследователите идентифицирали 150 органични молекули, които обикновено се срещат в растителните смоли. В зависимост от това, откъде идва зъбът на полуостров Юкатан, всяка смес имала малко по-различен състав, но основните съставки до голяма степен били едни и същи.
В повечето дентални цименти се открити съединения, свързани с катран от борово дърво, за които се смята, че имат антибактериални свойства. В два от осемте зъба са открити остатъци от склереолид - растително съединение с антибактериални и противогъбични свойства. То често се използва и в парфюмерийната индустрия, тъй като мирише доста приятно.
Етерични масла от растения от семейството на ментата също се често срещани в уплътнителите, което предполага потенциален противовъзпалителен ефект.
Констатациите не са съвсем неочаквани. Съществуват многобройни доказателства, които сочат, че зъбната хигиена е била възприемана сериозно от древните маи. Хората от тази цивилизация редовно са полирали зъбите си, а при поява на кариес, изглежда, зъбите са били изваждани.
Тези терапевтични практики в стоматологията обаче са били исторически засенчени от по-бляскавите украшения по онова време. Краищата на зъбите на маите често са били изпилявани в заострени форми, а след това са инкрустирани със скъпоценни камъни. В миналото това се свързваше единствено с ритуални или естетически причини.
Зъболечението на маите очевидно е било форма на изкуство, но новите открития показват, че широкото използване на модификации на зъбите може да е имало за цел нещо повече от красота.
Фактът, че много хора са се подлагали на този вид лечение, също подсказва, че то не е непременно отражение на социалния статус на човека.
"Въпреки че смесите са били едновременно сложни и ефективни при осигуряването на дълготрайни зъбни обтурации, проучените останки на лицата, от които са взети проби, показва, че това не са били представители на елита, а че широк кръг от обществото на маите се е възползвал от опита на лицата, които са произвеждали тези лепила", пишат авторите на проучването.
Мъже или жени, богати или бедни, изглежда, че много хора са посещавали зъболекар, за да си пробият зъбите и да ги напълнят със скъпоценни камъни или минерали.
Инкрустациите щели да останат за цял живот и вероятно са имали духовно значение. Но по това време блясъкът по зъбите може да не е бил чисто естетически.
Нови изследвания на цимента, използван за залепване на скъпоценни камъни към зъбите на маите, подчертават няколко потенциални хигиенни и терапевтични свойства.
Не само, че циментът е бил изключително лепкав (задържал е скъпоценния камък на мястото му повече от хиляда години), но и съставките му имат потенциала да се борят с кариеса и да намаляват възпаленията и инфекциите в устата, става ясно от публикувано в „Journal of Archaeological Science” изследване.
Богатата смес от органични компоненти кара археолозите да смятат, че циментоподобното вещество не е било използвано само като отблъскващо водата лепило.
Вместо това прикрепването на малки камъни към резците и кучешките зъби в ранна възраст може да е било с цел известна защита срещу кариеси.
Пробиването за поставяне на тези камъни в зъба е било извършвано толкова умело, че рядко е засягало пулпата от нерви и кръвоносни съдове в центъра.
Древните зъби, анализирани в проучването, произхождат от три археологически обекта на маите в Гватемала, Белиз и Хондурас, а индивидите, на които са принадлежали зъбите, не изглежда да са били от елита.
В уплътнителите, използвани за прикрепване на скъпоценните камъни към зъбите, изследователите идентифицирали 150 органични молекули, които обикновено се срещат в растителните смоли. В зависимост от това, откъде идва зъбът на полуостров Юкатан, всяка смес имала малко по-различен състав, но основните съставки до голяма степен били едни и същи.
В повечето дентални цименти се открити съединения, свързани с катран от борово дърво, за които се смята, че имат антибактериални свойства. В два от осемте зъба са открити остатъци от склереолид - растително съединение с антибактериални и противогъбични свойства. То често се използва и в парфюмерийната индустрия, тъй като мирише доста приятно.
Етерични масла от растения от семейството на ментата също се често срещани в уплътнителите, което предполага потенциален противовъзпалителен ефект.
Констатациите не са съвсем неочаквани. Съществуват многобройни доказателства, които сочат, че зъбната хигиена е била възприемана сериозно от древните маи. Хората от тази цивилизация редовно са полирали зъбите си, а при поява на кариес, изглежда, зъбите са били изваждани.
Тези терапевтични практики в стоматологията обаче са били исторически засенчени от по-бляскавите украшения по онова време. Краищата на зъбите на маите често са били изпилявани в заострени форми, а след това са инкрустирани със скъпоценни камъни. В миналото това се свързваше единствено с ритуални или естетически причини.
Зъболечението на маите очевидно е било форма на изкуство, но новите открития показват, че широкото използване на модификации на зъбите може да е имало за цел нещо повече от красота.
Фактът, че много хора са се подлагали на този вид лечение, също подсказва, че то не е непременно отражение на социалния статус на човека.
"Въпреки че смесите са били едновременно сложни и ефективни при осигуряването на дълготрайни зъбни обтурации, проучените останки на лицата, от които са взети проби, показва, че това не са били представители на елита, а че широк кръг от обществото на маите се е възползвал от опита на лицата, които са произвеждали тези лепила", пишат авторите на проучването.