Една трета от живота си ние прекарваме в сън. Какво по-хубаво от това да се потопиш в сънищата и да изпиташ емоции, които не би могъл да изпиташ, когато си буден?
Дори и при съвременното ниво на медицината, учените не са успели все още да преминат границите на хипотезата. Защо спим – засега никой не може да отговори изчерпателно на този въпрос. Но за всички са ясни ползите от съня.
Добрият сън ни прави по-продуктивни. Той подобрява паметта ни, помага да се справим със затлъстяване, диабет, сърдечни болести.
Сънят, ученето и паметта са сложен феномен и не са изцяло изучени. Човек, лишен от сън, не може да концентрира вниманието си максимално и поради тази причина не може да учи ефективно.
Сънят, сам по себе си, има роля за затвърждаване на паметта, което е важно за запаметяване на нова информация. Всички знаем, че ако искаме наученото да остане в главите ни, то трябва добре да се наспим или поне да сложим учебниците под възглавницата.
Thinkstock/Getty Images
Въпреки че учените отдавна да са разбрали, че паметта разчита на връзките, които се изграждат между невроните в мозъка, досега не беше ясно как точно сънят помага да се консолидира тази информация.
Една скорошна хипотеза твърди, че сънят премахва потенциално токсични протеини, които се натрупват в мозъка ни през деня.
Знаете ли че...
Скорошни проучвания са установили, че ако не получим достатъчно сън, увеличаваме риска от сърдечно-съдови заболявания и диабет, както и други дегенеративни болести на нервната система
Човекът е единственият бозайник, който умишлено отлага съня си.
Специалистите твърдят, че разположението на тялото и знанието за това на коя страна трябва да бъде главата по време на сън оказват влияние не само на качеството на съня, но и на здравето ни като цяло. Най-добре е да се спи с главата на изток.
Тийнейджърите имат нужда от повече сън. Новородените имат нужда от най-много сън – между 14 и 17 часа дневно .
Възрастните трябва да спят между 7 и 9 часа, но след 65-годишна възраст необходимата доза е между 7 и 8 часа за денонощие.
