На 29 септември сондата " Juno" на НАСА ще извърши най-близкото прелитане до ледената луна на Юпитер - Европа, от повече от 20 години насам. Космическият апарат започва мисия за изследване дълбоко в леда на Европа в търсене на джобове с течна вода.
Европа съдържа глобален океан под твърда кора от лед, което прави тази луна едно от най-интригуващите места в Слънчевата система за търсене на извънземен живот и един от основните приоритети на астробиолозите. Въпреки че "Juno" няма да може да ни каже дали Европа крие извънземен живот, тя ще ни помогне да научим повече за ледената кора на луната, като например колко е дебела и дали има подземни джобове с течна вода.
"Juno" пристигна на Юпитер през юли 2016 г. и мисията ѝ е съсредоточена върху изучаването на атмосферата на Юпитер.
През 2021 г. НАСА удължи мисията и даде нова цел: да изучи някои от луните на Юпитер. През юни 2021 г. космическият апарат прелетя на разстояние 645 мили (1038 км) от Ганимед, който с диаметър 3273 мили (5268 км) е най-голямата луна в Слънчевата система. След това ще дойде ред на Европа, като " Juno" ще премине покрай луната само на 220 мили (355 км) над повърхността на Европа. "Juno" няма да види цялата луна, а по-скоро малка част от повърхността ѝ. Въпреки това камерите ѝ имат широко зрително поле, което позволява на космическия апарат да обхване повече от пейзажа, отколкото обикновена камера би могла.
Поглед под леда
Работата на "Juno" в Европа се смята за "разузнавателна мисия" за предстоящата мисия на НАСА "Europa Clipper", казва за Space.com Скот Болтън, асоцииран вицепрезидент на отдела за космически науки и инженерство на Югозападния изследователски институт и главен изследовател на мисията "Juno".
"Но ние все още ще правим доста научна работа на Европа."
Ключов за тази наука ще бъде радиометърът за микровълни (MWR) на "Juno". "Това е нов вид инструмент, който изобретихме, за да виждаме под облаците на Юпитер", каза Болтън. "Но можем да приложим същия инструмент към леден спътник и да видим малко по-навътре в леда."
MWR работи с шест дължини на вълната и може да открива топлинно излъчване от под ледената повърхност. Колко дълбоко може да открие такава емисия, зависи от нивото на примесите в леда. Колкото по-чист е ледът, толкова по-дълбоко в леда ще може да "вижда" MWR.
Въпреки че резултатите от прелитането около Ганимед все още се обработват, Болтън разкри, че когато е насочил MWR към Ганимед, инструментът е потвърдил, че ледената кора на гигантската луна е много дебела.
Европа може да се окаже по-различна история, поне в определени точки на луната. Учените се надяват един ден да направят сондаж през леда, в тъмния подземен океан на луната. Очаква се ледената кора да е дълбока 19 мили (30 км), поне в повечето региони, но в някои области може да е по-тънка.
Предишни мисии, които са заснели Европа - космическите апарати "Вояджър 1" и "Вояджър 2" и орбиталният апарат "Галилео" - установиха, че части от повърхността на Луната са оцветени от материал, който изглежда е изплувал отдолу. Инфрачервената камера и спектрометърът на "Juno" ще анализират състава на този материал, за да определят дали е съставен от соли или органични молекули.
"Когато разработвахме "Juno", не мислехме да се приближаваме до ледените спътници; бяхме изцяло съсредоточени върху Юпитер", каза Болтън. "Сега, когато разглеждаме луните за нашата разширена мисия, стана ясно, че MWR работи невероятно добре."
С възможността за течна вода в близост до повърхността са свързани противоречиви доказателства за изригващи водни гейзери, които се издигат високо над повърхността и в космоса. През 2013 г. космическият телескоп "Хъбъл" откри облаци с форма на шлейф от водород и кислород (които, когато се съединят, правят водата), а през 2016 г. видя възможния силует на тези гейзери. Учените, разглеждащи архивни данни от космическия апарат "Галилео", откриха, че той е измерил едва доловими смущения в магнитосферата на Юпитер в близост до Европа, които биха могли да са резултат от това, че заредените частици във водната пара отклоняват магнитното поле на гигантската планета.
През 2021 г. учените откриха, че над Европа се отделят достатъчно водни пари, за да се напълни плувен басейн с олимпийски размери само за няколко минути.
Как обаче тази водна пара е попаднала там, остава неясно. Учените не са успели да потвърдят съществуването на водни гейзери.
Възможно ли е "Juno" да направи първото потвърдено откриване на гейзер по време на прелитането си? "Това е голям шанс", казва Болтън. "Ако наистина съществуват гейзери, тогава трябва да имаме късмет и те да избухнат, докато прелитаме."
Все пак, дори ако "Juno" не забележи действащ гейзер, космическият апарат може да види геоложка особеност на повърхността, която отделя водни пари. Алтернативно, навигационните камери ще търсят ледени частици, които се спускат обратно към повърхността на Европа, докато отразяват и разсейват светлината.
Европа съдържа глобален океан под твърда кора от лед, което прави тази луна едно от най-интригуващите места в Слънчевата система за търсене на извънземен живот и един от основните приоритети на астробиолозите. Въпреки че "Juno" няма да може да ни каже дали Европа крие извънземен живот, тя ще ни помогне да научим повече за ледената кора на луната, като например колко е дебела и дали има подземни джобове с течна вода.
"Juno" пристигна на Юпитер през юли 2016 г. и мисията ѝ е съсредоточена върху изучаването на атмосферата на Юпитер.
През 2021 г. НАСА удължи мисията и даде нова цел: да изучи някои от луните на Юпитер. През юни 2021 г. космическият апарат прелетя на разстояние 645 мили (1038 км) от Ганимед, който с диаметър 3273 мили (5268 км) е най-голямата луна в Слънчевата система. След това ще дойде ред на Европа, като " Juno" ще премине покрай луната само на 220 мили (355 км) над повърхността на Европа. "Juno" няма да види цялата луна, а по-скоро малка част от повърхността ѝ. Въпреки това камерите ѝ имат широко зрително поле, което позволява на космическия апарат да обхване повече от пейзажа, отколкото обикновена камера би могла.
Поглед под леда
Работата на "Juno" в Европа се смята за "разузнавателна мисия" за предстоящата мисия на НАСА "Europa Clipper", казва за Space.com Скот Болтън, асоцииран вицепрезидент на отдела за космически науки и инженерство на Югозападния изследователски институт и главен изследовател на мисията "Juno".
"Но ние все още ще правим доста научна работа на Европа."
Ключов за тази наука ще бъде радиометърът за микровълни (MWR) на "Juno". "Това е нов вид инструмент, който изобретихме, за да виждаме под облаците на Юпитер", каза Болтън. "Но можем да приложим същия инструмент към леден спътник и да видим малко по-навътре в леда."
MWR работи с шест дължини на вълната и може да открива топлинно излъчване от под ледената повърхност. Колко дълбоко може да открие такава емисия, зависи от нивото на примесите в леда. Колкото по-чист е ледът, толкова по-дълбоко в леда ще може да "вижда" MWR.
Въпреки че резултатите от прелитането около Ганимед все още се обработват, Болтън разкри, че когато е насочил MWR към Ганимед, инструментът е потвърдил, че ледената кора на гигантската луна е много дебела.
Европа може да се окаже по-различна история, поне в определени точки на луната. Учените се надяват един ден да направят сондаж през леда, в тъмния подземен океан на луната. Очаква се ледената кора да е дълбока 19 мили (30 км), поне в повечето региони, но в някои области може да е по-тънка.
Предишни мисии, които са заснели Европа - космическите апарати "Вояджър 1" и "Вояджър 2" и орбиталният апарат "Галилео" - установиха, че части от повърхността на Луната са оцветени от материал, който изглежда е изплувал отдолу. Инфрачервената камера и спектрометърът на "Juno" ще анализират състава на този материал, за да определят дали е съставен от соли или органични молекули.
"Когато разработвахме "Juno", не мислехме да се приближаваме до ледените спътници; бяхме изцяло съсредоточени върху Юпитер", каза Болтън. "Сега, когато разглеждаме луните за нашата разширена мисия, стана ясно, че MWR работи невероятно добре."
С възможността за течна вода в близост до повърхността са свързани противоречиви доказателства за изригващи водни гейзери, които се издигат високо над повърхността и в космоса. През 2013 г. космическият телескоп "Хъбъл" откри облаци с форма на шлейф от водород и кислород (които, когато се съединят, правят водата), а през 2016 г. видя възможния силует на тези гейзери. Учените, разглеждащи архивни данни от космическия апарат "Галилео", откриха, че той е измерил едва доловими смущения в магнитосферата на Юпитер в близост до Европа, които биха могли да са резултат от това, че заредените частици във водната пара отклоняват магнитното поле на гигантската планета.
През 2021 г. учените откриха, че над Европа се отделят достатъчно водни пари, за да се напълни плувен басейн с олимпийски размери само за няколко минути.
Как обаче тази водна пара е попаднала там, остава неясно. Учените не са успели да потвърдят съществуването на водни гейзери.
Възможно ли е "Juno" да направи първото потвърдено откриване на гейзер по време на прелитането си? "Това е голям шанс", казва Болтън. "Ако наистина съществуват гейзери, тогава трябва да имаме късмет и те да избухнат, докато прелитаме."
Все пак, дори ако "Juno" не забележи действащ гейзер, космическият апарат може да види геоложка особеност на повърхността, която отделя водни пари. Алтернативно, навигационните камери ще търсят ледени частици, които се спускат обратно към повърхността на Европа, докато отразяват и разсейват светлината.
