Учени за първи път са наблюдавали умираща звезда, която поглъща планета, което дава представа за очакваната съдба на Земята след около 5 милиарда години.
Но когато Слънцето най-накрая погълне Земята, това ще предизвика само "малка пертурбация" в сравнение с тази космическа експлозия, твърдят американските астрономи.
Смята се, че повечето планети свършват, когато звездата-носител изчерпи енергията си, превръщайки се в червен гигант, който се разширява масивно, поглъщайки всичко, което има нещастието да се окаже на пътя му.
Астрономите и преди са наблюдавали ефектите преди и след този процес, но никога досега не са улавяли планета в процес на поглъщане.
Кишалай Де, докторант в Масачузетския технологичен институт в САЩ и водещ автор на новото изследване, казва, че случайното откритие се е развило като "детективска история".
"Всичко започна преди около три години, когато разглеждах данните от изследването на Zwicky Transient Facility, което прави снимки на небето всяка нощ", каза Де на онлайн пресконференция.
Той се натъкнал на звезда, която внезапно увеличила яркостта си повече от 100 пъти за период от 10 дни.
Звездата се намира в галактиката Млечен път, на около 12 000 светлинни години от Земята, близо до съзвездието Акуила, което прилича на орел. Де е търсил двойни звездни системи, в които по-голямата звезда отхапва от спътника си, създавайки невероятно ярки експлозии, наречени изблици.
Но данните показаха, че този изблик е заобиколен от студен газ, което подсказва, че не е двойна звездна система.
А инфрачервеният космически телескоп на НАСА NEOWISE показа, че месеци преди изблика в района е започнал да се издига прах.
Още по-загадъчно е, че избликът е произвел около 1000 пъти по-малко енергия от наблюдаваните досега сливания между звезди.
"Питате се: какво е с 1000 пъти по-малка маса от звезда?" Де каза.
Отговорът е близо до дома: Юпитер.
Екипът от изследователи от Масачузетския технологичен институт, Харвард и Калтех установи, че погълнатата планета е газов гигант с маса, подобна на тази на Юпитер, но е била толкова близо до звездата си, че е завършила една обиколка само за един ден.
Звездата, която е доста подобна на Слънцето, е погълнала планетата за период от около 100 дни, като е започнала с отхапване на краищата ѝ, при което е изхвърлила прах.
Яркият взрив е настъпил през последните 10 дни, когато планетата е била напълно унищожена, когато се е потопила в звездата.
Мигел Монтарж, астроном от Парижката обсерватория, който не е участвал в изследването, отбелязва, че звездата е била с хиляди градуси по-гореща от планетата.
"Това е все едно да сложиш кубче лед във вряща тенджера", каза той пред АФП.
Морган Маклауд, докторант в Харвардския университет и съавтор на изследването, публикувано в списание Nature, заяви, че повечето от хилядите планети, открити досега извън Слънчевата система, "в крайна сметка ще имат тази съдба". За сравнение, Земята най-вероятно ще завърши не с гръм и трясък, а със свистене.
Когато Слънцето се разшири покрай Меркурий, Венера и Земята след около пет милиарда години, те ще предизвикат "по-малко драматични смущения", защото скалистите планети са много по-малки от газовите гиганти - каза МакЛеод.
"Всъщност те ще бъдат наистина незначителни смущения за силата на Слънцето", казва той.
Но дори преди да бъде погълната, Земята вече ще бъде "доста негостоприемна", защото умиращото Слънце вече ще е изпарило всичката вода на планетата, добави Маклауд.
Райън Лау, астроном и съавтор на изследването, заяви, че откритието "говори за преходността на нашето съществуване".
"След милиардите години, които обхващат живота на нашата Слънчева система, нашите собствени крайни етапи вероятно ще приключат с последен проблясък, който ще продължи само няколко месеца", каза той в изявление.
Сега, когато астрономите знаят какво да търсят, те се надяват, че скоро ще могат да наблюдават как много повече планети биват погълнати от своите звезди.
Само в Млечния път една планета може да бъде погълната веднъж годишно, каза Де.
Но когато Слънцето най-накрая погълне Земята, това ще предизвика само "малка пертурбация" в сравнение с тази космическа експлозия, твърдят американските астрономи.
Смята се, че повечето планети свършват, когато звездата-носител изчерпи енергията си, превръщайки се в червен гигант, който се разширява масивно, поглъщайки всичко, което има нещастието да се окаже на пътя му.
Астрономите и преди са наблюдавали ефектите преди и след този процес, но никога досега не са улавяли планета в процес на поглъщане.
Кишалай Де, докторант в Масачузетския технологичен институт в САЩ и водещ автор на новото изследване, казва, че случайното откритие се е развило като "детективска история".
"Всичко започна преди около три години, когато разглеждах данните от изследването на Zwicky Transient Facility, което прави снимки на небето всяка нощ", каза Де на онлайн пресконференция.
Той се натъкнал на звезда, която внезапно увеличила яркостта си повече от 100 пъти за период от 10 дни.
Звездата се намира в галактиката Млечен път, на около 12 000 светлинни години от Земята, близо до съзвездието Акуила, което прилича на орел. Де е търсил двойни звездни системи, в които по-голямата звезда отхапва от спътника си, създавайки невероятно ярки експлозии, наречени изблици.
Но данните показаха, че този изблик е заобиколен от студен газ, което подсказва, че не е двойна звездна система.
А инфрачервеният космически телескоп на НАСА NEOWISE показа, че месеци преди изблика в района е започнал да се издига прах.
Още по-загадъчно е, че избликът е произвел около 1000 пъти по-малко енергия от наблюдаваните досега сливания между звезди.
"Питате се: какво е с 1000 пъти по-малка маса от звезда?" Де каза.
Отговорът е близо до дома: Юпитер.
Екипът от изследователи от Масачузетския технологичен институт, Харвард и Калтех установи, че погълнатата планета е газов гигант с маса, подобна на тази на Юпитер, но е била толкова близо до звездата си, че е завършила една обиколка само за един ден.
Звездата, която е доста подобна на Слънцето, е погълнала планетата за период от около 100 дни, като е започнала с отхапване на краищата ѝ, при което е изхвърлила прах.
Яркият взрив е настъпил през последните 10 дни, когато планетата е била напълно унищожена, когато се е потопила в звездата.
Мигел Монтарж, астроном от Парижката обсерватория, който не е участвал в изследването, отбелязва, че звездата е била с хиляди градуси по-гореща от планетата.
"Това е все едно да сложиш кубче лед във вряща тенджера", каза той пред АФП.
Морган Маклауд, докторант в Харвардския университет и съавтор на изследването, публикувано в списание Nature, заяви, че повечето от хилядите планети, открити досега извън Слънчевата система, "в крайна сметка ще имат тази съдба". За сравнение, Земята най-вероятно ще завърши не с гръм и трясък, а със свистене.
Когато Слънцето се разшири покрай Меркурий, Венера и Земята след около пет милиарда години, те ще предизвикат "по-малко драматични смущения", защото скалистите планети са много по-малки от газовите гиганти - каза МакЛеод.
"Всъщност те ще бъдат наистина незначителни смущения за силата на Слънцето", казва той.
Но дори преди да бъде погълната, Земята вече ще бъде "доста негостоприемна", защото умиращото Слънце вече ще е изпарило всичката вода на планетата, добави Маклауд.
Райън Лау, астроном и съавтор на изследването, заяви, че откритието "говори за преходността на нашето съществуване".
"След милиардите години, които обхващат живота на нашата Слънчева система, нашите собствени крайни етапи вероятно ще приключат с последен проблясък, който ще продължи само няколко месеца", каза той в изявление.
Сега, когато астрономите знаят какво да търсят, те се надяват, че скоро ще могат да наблюдават как много повече планети биват погълнати от своите звезди.
Само в Млечния път една планета може да бъде погълната веднъж годишно, каза Де.
