/ iStock
Все повече доказателства сочат, че галактиките се увеличават чрез сливане с други галактики. Телескопи като "Хъбъл" са заснели десетки взаимодействащи си галактики, включително добре познати като Arp 248.

Галактиката Андромеда е най-близката голяма галактика до Млечния път, а ново изследване показва, че нашата съседка е погълнала други галактики в две различни епохи.
 
"Преди няколко години открихме, че в далечните покрайнини на Андромеда, в обектите, които обикалят около нея, има знак, че галактиката е поглъщала големи количества в две различни епохи", казва Гераинт Люис от Университета в Сидни. "Това, което прави този нов резултат, е да даде по-ясна представа за това как се е събрала нашата локална вселена - той ни казва, че поне в една от големите галактики е имало такова спорадично поглъщане на малки галактики", казва Люис в съобщение за пресата.

Tелескопът „Джеймс Уеб” разкри нови детайли за мъглявината Тарантула

Кълбовидните купове са в центъра на това изследване. Те са по-стари клъстери от звезди, които имат по-ниска металичност. В Млечния път има поне 150, а вероятно и повече. Те играят важна роля в галактическата еволюция, но тя не е ясно разбрана. Кълбовидните купове, както са известни, са по-разпространени в ореола на галактиката, докато техните аналози, отворените купове, се намират в галактическите дискове.

Изследователите, които работят върху това, идентифицираха популация от кълбовидни звезди във вътрешния ореол на Андромеда, които имат еднаква металичност. Металичността се отнася до елементарния състав на звездите, като елементите, по-тежки от водорода и хелия, се наричат метали в астрономията. Кълбовидните звезди имат по-ниска металичност от повечето звезди в същия регион, което означава, че са дошли от другаде, а не от самата Андромеда. Това означава също, че са по-стари, тъй като в ранната Вселена е имало по-малко тежки елементи, отколкото сега.
 
Люис нарече колекцията от кълбовидни тела Структурата Дулай, което на уелски означава черен поток. Структурата Дулай вероятно е група от между 10 и 20 кълбовидни тела, неправилно подредени спрямо въртенето на Андромеда. Но те не са единствената неправилно подредена група кълбовидни тела. Структурата Дулай е доказателство, че Андромеда се е хранила с група кълбовидни тела някога през последните 5 милиарда години. Другата група е субпопулация от кълбовидни тела, която е доказателство за второ хранене преди 8 до 10 милиарда години.

Астрономи разкриват далечното бъдеще на Слънцето

За Люис и неговите съавтори Структурата на Дулай прилича на остатъци от разхвърляно ястие. Тя е тъмен поток, съдържащ ярки звездни купове. Това е още едно доказателство, че масивните галактики се сливат, за да създадат гигантски прояви във Вселената, и че по-големите галактики поглъщат по-малките кълбовидни звезди в един вид галактически канибализъм.

"През последните няколко десетилетия осъзнахме, че галактиките растат, като изяждат по-малки системи - така че малките галактики попадат в тях, те биват изяждани - това е галактически канибализъм", казва Люис.

Когато са се случили тези събития на поглъщане, материята във Вселената е била по-плътно концентрирана. Преди десет милиарда години е възможно да е имало повече такива събития в цялата Вселена. Това е една от причините астрономите да желаят все по-мощни телескопи като „Джеймс Уеб“. Те могат да видят светлината от древните галактики и да погледнат по-назад във времето.

Астрономи разследват мистериозни радиовълни от далечна галактика

"Знаем, че при раждането си в Големия взрив Вселената е била без особености, а днес е пълна с галактики. Дали тези галактики са се родили напълно оформени, или са пораснали?", пита Люис.

Астрономите биха искали да узнаят историята на нашата собствена галактика Млечен път. Това е трудно да се направи чрез наблюдения, защото ние сме вградени в нея.

Но Андромеда предоставя възможност да се изучи еволюцията на галактиката от външна гледна точка и изследователи като Люис и колегите му се възползват от нея.

"Това, което искаме да разберем, е дали Млечният път е направил същото, или е различен? И двата варианта имат интересни последици за цялостната картина на това как се формират галактиките", казва Люис. "Искаме на някакво ниво да измислим по-точен часовник, който да ни каже кога са се случили тези събития, защото това е едно от нещата, които трябва да включим в нашите модели за това как еволюират галактиките."
БГНЕС

Свят