Учените отдавна подозират, че на Уран и Нептун може да вали дъжд от истински диаманти. Сега това предположение получи още едно потвърждение - и нови доказателства бяха получени експериментално, съобщи Би Би Си.
И двете планети принадлежат към така наречените ледени гиганти, въпреки че всъщност веществото, от което са съставени, е в течно-газообразно състояние, а температурата му достига няколко хиляди градуса.
Атмосферата както на Уран, така и на Нептун се състои главно от хелий и водород, но по-тежките елементи и вещества, включително метан, също са налице. Според хипотезата, на дълбочина около 7 000 км, температурата и налягането достигат такава стойност, че метанът трябва да се разложи на съставните му елементи: въглерод и водород.
В резултат на това по-лекият водород се издига в атмосферата, а въглеродът под въздействието на околната среда се превръща в диамантени кристали и бавно се спуска по-близо до скално-леденото ядро.
За да потвърдят тази теория, изследователи от американската национална лаборатория SLAC към Станфордския университет решиха да пресъздадат условия на Земята, близки до тези, открити в дълбините на Уран.
Учени от SLAC успяха да направят това откритие с помощта на уникално лабораторно оборудване и вместо метан (CH4) те използваха стирол (C8H8) - неговите физични свойства приличат повече на веществото, в което метанът се превръща при такова огромно налягане и температура.
Теорията за появата на диаманти на ледените гиганти е изложена преди няколко десетилетия - и оттогава многократно се потвърждава както от изчисления, така и експериментално.
През 2017 г. тя почти успя да бъде доказана от специалисти от същата SLAC лаборатория в Калифорния. Тогава те използваха оптичния лазер Matter in Extreme Conditions (MEC), но сега - с помощта на ново прецизно оборудване - процесът на превръщане на въглерода в диаманти е изучен много по-подробно.
Учените знаят сравнително малко за Уран и Нептун - най-отдалечените планети на нашата Слънчева система. И двете са толкова далеч от Земята, че само космическата сонда „Вояджър 2“ успя да ги достигне - но тя просто прелетя покрай тях, тъй като нямаше задача да изучава отблизо тези планети.
И двете планети принадлежат към така наречените ледени гиганти, въпреки че всъщност веществото, от което са съставени, е в течно-газообразно състояние, а температурата му достига няколко хиляди градуса.
Атмосферата както на Уран, така и на Нептун се състои главно от хелий и водород, но по-тежките елементи и вещества, включително метан, също са налице. Според хипотезата, на дълбочина около 7 000 км, температурата и налягането достигат такава стойност, че метанът трябва да се разложи на съставните му елементи: въглерод и водород.
В резултат на това по-лекият водород се издига в атмосферата, а въглеродът под въздействието на околната среда се превръща в диамантени кристали и бавно се спуска по-близо до скално-леденото ядро.
Why Neptune and Uranus Rain Diamonds https://t.co/dgxAyxuR0a
— Krish (@macroansy) June 30, 2020
За да потвърдят тази теория, изследователи от американската национална лаборатория SLAC към Станфордския университет решиха да пресъздадат условия на Земята, близки до тези, открити в дълбините на Уран.
Учени от SLAC успяха да направят това откритие с помощта на уникално лабораторно оборудване и вместо метан (CH4) те използваха стирол (C8H8) - неговите физични свойства приличат повече на веществото, в което метанът се превръща при такова огромно налягане и температура.
Теорията за появата на диаманти на ледените гиганти е изложена преди няколко десетилетия - и оттогава многократно се потвърждава както от изчисления, така и експериментално.
"In the case of planets like Neptune and Uranus this means that the formation of diamonds in their interior can trigger an additional energy source. The diamonds are heavier than the matter surrounding them and slowly sink to the core of the planet in a kind of diamond rain." 💎 https://t.co/224KjlGhxn
— Jason Major (@JPMajor) June 27, 2020
През 2017 г. тя почти успя да бъде доказана от специалисти от същата SLAC лаборатория в Калифорния. Тогава те използваха оптичния лазер Matter in Extreme Conditions (MEC), но сега - с помощта на ново прецизно оборудване - процесът на превръщане на въглерода в диаманти е изучен много по-подробно.
Учените знаят сравнително малко за Уран и Нептун - най-отдалечените планети на нашата Слънчева система. И двете са толкова далеч от Земята, че само космическата сонда „Вояджър 2“ успя да ги достигне - но тя просто прелетя покрай тях, тъй като нямаше задача да изучава отблизо тези планети.
