На днешния ден преди 16 г. затваря врати легендарният Rushworth and Dreaper
98405
На днешния ден преди 16 г. затваря врати легендарният Rushworth and Dreaper
На днешния ден през 2002 година затваря врати легендарният ливърпулски музикален магазин „Ръшуорт енд Дрийпър” (Rushworth and Dreaper). През 60-те години пететажният магазин се утвърждава като най-голямата музикална къща в Европа и се превръща в истинско музикално и културно средище в пристанищния град, като сред най-редовните му клиенти са четиримата от „Бийтълс”. Икономическата рецесия в Ливърпул през 80-те и все по-свиващият се бизнес с музикални инструменти в крайна сметка водят до фалита на „Ръшуортс” след 174 години съществуване.
Създадена през 1828 г. от Уилиям Ръшуорт, в началото компанията е строго специализирана в производството на органи. Бизнесът обаче бързо се разраства в продажба на всякакви музикални инструменти, а златната ера на магазина идва през 60-те години на ХХ век, когато Ливърпул се превръща в културен център с огромна новоизгряваща музикална сцена. Самият Ринго Стар разказва след години, че „Бийтълс” извадили късмет, че са се появили в пристанищния град, в който почти всеки моряк носел музикални записи от Америка.
Хегемонът в доставките на музикални инструменти в града са именно „Ръшуортс”, които си изграждат имидж на магазин, който може да осигури всичко – от банджо до църковен орган. „Ръшуортс” става магнит за вълната млади музиканти, които търсят инструменти и техника и се превръща в една от причините за оформянето на Мърсибийт жанра – смес от американски рокендрол, R&B и скифъл. Или с други думи – ранен Бийтълс.
Директорът на магазина по това време Стан Гътериж заявява, че само за 2 години бизнесът с китари, усилватели и барабани се е увеличил петорно. Алан Родъръм, който тогава свири в ливърпулска банда Duke Duval разказва, че през 1858 г. си поръчал китара „Гибсън” от „Ръшуортс” за 158 лири. Скоро след това се свързал с американците от „Гибсън”, за да проучи историята на инструмента. В крайна сметка разбрал, че е получил едва петата легално внесена в Англия китара „Гибсън” изобщо.
Две китари „Гибсън”, специално доставени от Чикаго, получават и младежите Джордж Харисън и Джон Ленън. Първата си китара в живота оттам си купува и Пол Маккартни, разказва самият той: „Баща ми беше тромпетист и за един от рождените ми дни ми купи тромпет от “Ръшуорт и Дрийпър”. Бързо обаче разбрах, че няма да мога да пея с това нещо, завряно в устата ми, затова се върнах в магазина и го замених с китара. Беше с марка „Зенит” – първата китара, която някога съм имал”.
Продавачите в магазина разказват, че „Бийтълс” посещавали толкова често магазина, че отвреме-навреме дори изпълнявали някои от синглите си в магазина пред малка публика. Една от продавачките Джийн Джоунс разказва как в началото разпознавала, че мъжете в магазина всъщност са „Бийтълс”: „В ранните им дни беше лесно. Когато се върнаха от Хамбург бяха целите облечени в кожи и ги мислехме за много смешни. Спомням си как един ден някой ми каза: „Това там е Пол Маккартни”, а аз попитах Пол кой?!”
В крайна сметка обаче 60-те години отминават. Ерата на пъбовете и живата музика постепенно отмира, заменена от нощни клубове и диджеи. Самият Ливърпул пък изпада в икономическа рецесия по времето на Маргарет Тачър, която го описва като „скъп, неефективен и зле управляван”.
Неизвестни снимки на „Бийтълс“ бяха открити в Япония
През 1998 г. година Дейвид Ръшуорт заявява в интервю, че бизнесът с музикални инструменти в Англия се е свил до 300 милиона лири годишно, което е по-малко дори от годишните продажби на котешката храна „Уискас”: „Тогава имаше хиляди музикални магазини. Днес има 800 в цяла Англия. Пазарът се свива. Времената се менят. Дните, в които във всяка къща имаше пиано, отминаха отдавна. Днес имаме караоке, вместо банди на живо, а когато образователната система в днешно време иска да спести пари, музиката в училище е първа в списъка за рязане”.
През 2002 г. семейният музикален бизнес, продължил пет поколения и 174 години, умира окончателно – музикалната къща „Ръшуортс” затваря врати. През 2011 г. в сградата се нанесе адвокатска кантора, а при ремонта в таен сейф в една от стените бяха открити ценни счетоводни документи за период от 30 години, които бяха дарени за проучване на Университета в Ливърпул.
За още любопитни новини и снимки харесайте страницата на Dariknews.bg във Facebook тук
El 2/08/2000, tanca la botiga #RushworthandDreaper d #Liverpool després d 150 anys. Botiga d música especialitzada en òrgans de tub,éra imprescindible pels grans dl rock com #TheBeatles, x adquirir-hi els seus instruments. #memòriesPop #Músicaperlavena https://t.co/qi6xQvGFTU
— LoLleidatàdSantEstevedLesRoures (@joanramon1) August 2, 2018
Хегемонът в доставките на музикални инструменти в града са именно „Ръшуортс”, които си изграждат имидж на магазин, който може да осигури всичко – от банджо до църковен орган. „Ръшуортс” става магнит за вълната млади музиканти, които търсят инструменти и техника и се превръща в една от причините за оформянето на Мърсибийт жанра – смес от американски рокендрол, R&B и скифъл. Или с други думи – ранен Бийтълс.
Rushworth and Dreaper music shop, next to the County Sessions House, Islington, 1930s and 2018 pic.twitter.com/19hPbJUIbQ
— Liverpool: Then and Now (@keithjones84) August 1, 2018
Директорът на магазина по това време Стан Гътериж заявява, че само за 2 години бизнесът с китари, усилватели и барабани се е увеличил петорно. Алан Родъръм, който тогава свири в ливърпулска банда Duke Duval разказва, че през 1858 г. си поръчал китара „Гибсън” от „Ръшуортс” за 158 лири. Скоро след това се свързал с американците от „Гибсън”, за да проучи историята на инструмента. В крайна сметка разбрал, че е получил едва петата легално внесена в Англия китара „Гибсън” изобщо.
Две китари „Гибсън”, специално доставени от Чикаго, получават и младежите Джордж Харисън и Джон Ленън. Първата си китара в живота оттам си купува и Пол Маккартни, разказва самият той: „Баща ми беше тромпетист и за един от рождените ми дни ми купи тромпет от “Ръшуорт и Дрийпър”. Бързо обаче разбрах, че няма да мога да пея с това нещо, завряно в устата ми, затова се върнах в магазина и го замених с китара. Беше с марка „Зенит” – първата китара, която някога съм имал”.
Продавачите в магазина разказват, че „Бийтълс” посещавали толкова често магазина, че отвреме-навреме дори изпълнявали някои от синглите си в магазина пред малка публика. Една от продавачките Джийн Джоунс разказва как в началото разпознавала, че мъжете в магазина всъщност са „Бийтълс”: „В ранните им дни беше лесно. Когато се върнаха от Хамбург бяха целите облечени в кожи и ги мислехме за много смешни. Спомням си как един ден някой ми каза: „Това там е Пол Маккартни”, а аз попитах Пол кой?!”
В крайна сметка обаче 60-те години отминават. Ерата на пъбовете и живата музика постепенно отмира, заменена от нощни клубове и диджеи. Самият Ливърпул пък изпада в икономическа рецесия по времето на Маргарет Тачър, която го описва като „скъп, неефективен и зле управляван”.
Неизвестни снимки на „Бийтълс“ бяха открити в Япония
През 1998 г. година Дейвид Ръшуорт заявява в интервю, че бизнесът с музикални инструменти в Англия се е свил до 300 милиона лири годишно, което е по-малко дори от годишните продажби на котешката храна „Уискас”: „Тогава имаше хиляди музикални магазини. Днес има 800 в цяла Англия. Пазарът се свива. Времената се менят. Дните, в които във всяка къща имаше пиано, отминаха отдавна. Днес имаме караоке, вместо банди на живо, а когато образователната система в днешно време иска да спести пари, музиката в училище е първа в списъка за рязане”.
През 2002 г. семейният музикален бизнес, продължил пет поколения и 174 години, умира окончателно – музикалната къща „Ръшуортс” затваря врати. През 2011 г. в сградата се нанесе адвокатска кантора, а при ремонта в таен сейф в една от стените бяха открити ценни счетоводни документи за период от 30 години, които бяха дарени за проучване на Университета в Ливърпул.
За още любопитни новини и снимки харесайте страницата на Dariknews.bg във Facebook тук
