Социалните връзки с други хора са ключови за физическото и психическото ни здраве. Но досега бе мистерия как мозъкът отразява взаимовръзките с другите по отношение на нашата личност. Изследване на специалисти от колежа Дартмут установи, че колкото по-близък емоционално чувстваме някого, толкова по-ясно това е отразено в мозъка ни по отношение на нас самите. И обратно - при хората, които се чувстват откъснати от обществото, отражението им в мозъка е по-неутрално и самотно, съобщи електронното издание "Медикъл Експрес".Резултатите от проучването са публикувани в "Джърнъл ъв нюросайънс".
"Ако имахме печат за неутрална активност, която да отразява самопредставянето ни и друг, който да отразява хората, които са ни близки, за повечето от нас печатите за неутрална активност биха си приличали. Но при самотните хора неутралната активност е ясно разграничена от тази на другите хора", обяснява водещият автор на изследването Меган Л. Майер, преподавател по психология и директор на лабораторията по социална неврология в Дартмут.
Учените са работили с 50 души на възраст от 18 до 47 години. Преди да им бъде направено изследване със скенер, те трябвало да назоват и да подредят петима души, които са им близки и петима познати. По време на скенера участниците били помолени да направят оценка на себе си, на най-близките си хора и на познатите си, чиито имена са посочили, както и на пет известни личности. Те трябвало да дадат оценки от едно до четири.
Резултатите показали, че колкото по-близък бил някой човек до участниците в експеримента, по толкова по-сходен начин мозъкът представял човека и неговия близък. При по-самотните хора това сходство почти или напълно отсъства.
"Ако имахме печат за неутрална активност, която да отразява самопредставянето ни и друг, който да отразява хората, които са ни близки, за повечето от нас печатите за неутрална активност биха си приличали. Но при самотните хора неутралната активност е ясно разграничена от тази на другите хора", обяснява водещият автор на изследването Меган Л. Майер, преподавател по психология и директор на лабораторията по социална неврология в Дартмут.
Учените са работили с 50 души на възраст от 18 до 47 години. Преди да им бъде направено изследване със скенер, те трябвало да назоват и да подредят петима души, които са им близки и петима познати. По време на скенера участниците били помолени да направят оценка на себе си, на най-близките си хора и на познатите си, чиито имена са посочили, както и на пет известни личности. Те трябвало да дадат оценки от едно до четири.
Резултатите показали, че колкото по-близък бил някой човек до участниците в експеримента, по толкова по-сходен начин мозъкът представял човека и неговия близък. При по-самотните хора това сходство почти или напълно отсъства.
